1,50 лева удари цената на картофите по пазарите, а за една година цената им е скочила с 63%. За сравнение портокалите се харчат по 1-1,20 лв.
За скъпите ни картофи е виновен не друг, а румънецът. В съседната държава последната реколта била много слаба и румънците започнали да внасят огромни количества, категорични са българските търговци.
Първо изкупили нашите картофи, после се прехвърлили на германските. Затова и там цената от 18-19 цента за кг в началото на годината бързо скочила до 35 цента в момента.
Именно от Германия сега се внасят най-големи количества картофи и у нас. За по-високите цени там роля изиграла и с 15% по-слабата реколта през 2010 г.
Българска стока по борсите реално няма, всичко е внос, а щом търсенето е скочило, при по-ниско предлагане няма как цените да не се вдигат, заяви Румен Момчев, член на УС на сдружението на търговците на едро "Булгарплод Слатина". От най-голямото тържище у нас всеки ден към сергиите тръгвали по 150 тона картофи от Германия, Австрия, Полша и Холандия. Цената им на едро е около 90 ст. за кг.
"И 2000% да порасне цената на картофа, мен не ме касае. Винаги сме си ги садили, копали, гледали... каза преди седмица премиерът Бойко Борисов. Всеки може да си насади", обясни той, провокиран от въпрос на журналистка, че картофите са поскъпнали 200% за година.
Всъщност поскъпването на картофите е с 63% на годишна база, показва официалната статистика на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Това обаче не е никак малко. Само чесънът е скочил повече - с 69 на сто. Широко коментираните олио, брашно, хляб, захар са си направо евтини с поскъпвания между 30 и 50 на сто.
За разлика от тях обаче скокът на картофа стана неочаквано и някак незабелязано. Той вече се продава по 1,30-1,50 лв. за кг по сергиите, което е повече от портокалите, които се харчат по 1-1,20 лв. Само за месец през февруари спрямо янауари поскъпването на дребно е с цели 17%. Според данните на НСИ за година увеличението е с 34,7 на сто. Защо се стигна до новия ценови шок?
В момента на слатинската борса имало и 20-30 тона български компири, но това било инцидентно. Те били купени от предприемчив производител от Ихтиманско, който имал склад и ги задържал, защото традиционно в края на зимата картофите са най-скъпи. Така той сега успял да ги пласира по 80-85 ст./кг, докато през миналата есен ги продавал по 40-45 ст.
От години българското производство на картофи не достига и се внасят големи количества, твърди Момчев.
Заради ниските изкупни цени много стопани свили площите, върху които ги отглеждат. Затова и до борсите почти не стигат прочутите самоковски или родопски картофи. Производителите предпочитали сами да ги продават по пътищата, а тези от Южна България от 2-3 г. вече ги продавали директно още след ваденето на гърци.
И в момента дори хората, които стоят с жигули и москвичи край Самоков и продават картофи на пътя, в мнозинството си са търговци, купили вносна стока от борсата, която пласират като българска на по-висока цена, твърди Едуард Стойчев, шеф на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
За да се спрат подобни измами, от комисията предложиха, а парламентът прие плодове и зеленчуци да се продават на едро само от регистрирани фирми, и то на специализираните борси и тържища. Според Стойчев именно при картофите е следващият ценови шок. От 2004 г. досега непрекъснато е намалявало родното производство на картофи. Причината за това са много ниските изкупни цени- 20-30 ст. на килограм, казва Стойчев. Затова фермерите се пренасочили към други култури.
Защо вносът не сваля цените?
Според специалисти в Сърбия и Македония имат картофи, но оттам има забрана на ЕС за внос. От Турция пък може само от някои области, които могат да си изкарат сертификат. Полша също е с проблеми - имат 2-годишна забрана за износ заради заболявания по картофите. Така на българския пазар могат да влязат само холандски, белгийски, немски, френски картофи. Но и в тези страни изкупните цени от 15 евроцента през миналата година сега са поне 32 цента на едро. Това означава около 63-64 ст./кг, като се сложат транспортните разходи и 10% печалба на търговците, цената отива 0,90 ст. - 1 лв.
Проблем, за да поевтинеят картофите, се оказва и политиката на Европейския съюз при внос на земеделска продукция. Вкарването им от т.нар. трети страни било ограничено, само от Турция можело, и то от определени области.
Така, въпреки че картофите в Сърбия и Македония били по-евтини, нямало как да се внесат легално.
Традиционно в последните години сме вкарвали големи количества и от Полша. Сега обаче там имало зарази по стоката и вносът й ставал само със специален фитосанитарен сертификат. Нова дестинация отскоро за родния пазар пък са френските картофи. Те са малко по-скъпи от германските, но изглеждат много по-добре. Причината е, че французите ги миели и полирали в специални барабани с четки. Така на външен вид изглеждали като пресните картофи и дори потребителите се заблуждавали, че са такива. Те били от сорта Агата и позволявали да се слагат в манджите без да се белят.
Започна вносът и на пресен египетски картоф по 0,80-1 лв./кг на едро, но това няма да свали цените на стария, защото те не са взаимозаменяеми, обясниха търговците. Те не очакват поевтиняване поне до излизането на новата реколта през август. След месец ще се появят и първите количества български пресни картофи, но те вероятно щели да струват над 2 лв./кг.
Заблуда е, че има български сортове картофи, всичкият посадъчен материал се вкарва от Германия и Франция, твърди Момчев. Той се използвал и в Самоков, и в Смолян. Най-добрите сортове били "Марабел", който ставал за всичко - и за пържене, и за варене, и за печене, и в ястия. Другите широко разпространени били "Агрия", "Дита" и "Гала". Популярен бил и червеният картоф "Лаура", който бил с по-високо сухо съдържание, което го правело много подходящ за пържене, защото картофките ставали по-хрупкави.
Друг търсен сорт е "Ред Барон". Особеното при него че е с червеникъв цвят, сходен с този на цвеклото. Той е вкусен, но добивът от декар е сравнително по-нисък.
Ядем по 32 кг годишно
Средно 8 кг картофи на човек се падат у нас през последното тримесечие на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт. Това означава, че годишно всеки българин изяжда по 32 кг.
138 000 дка са засетите площи с картофи у нас през 2010 г., съобщиха от земеделското министерство. По предварителни данни от тях са произведени 251 000 тона. Средният добив е 1,8 т/дка.
90% от картофите у нас се отглеждат в Южен централен район (Смолян, Пазарджик, Пловдив, Кърджали) и Югозападен район (София, Благоевград, Перник, Кюстендил).
Около 20% от произведената продукция се използва за собствена консумация, 65% се продават, а 15 на сто е за преработка, сочат анализите на агроведомството.
Основни сортове картофи, които се отглеждат у нас през последните години били "Адора", "Арнова", "Алмера", "Агрия", "Санте", "Пикасо", "Фонтане", "Рая", "Маркиз", "Ривиера", "Перун", "Фонтане", "Импала", "Агата", "Конкорде", "Кондор", "Матадор".
По голямото си съдържание на нишесте, картофите се доближават до хляба, а по богатството си на минерални соли и витамини - до зеленчуците.
Картофите съдържат средно 77% вода, 17% нишесте, 0,9% захари, 1% целулоза, 0,1% мазнини и 2% белтъчини, значително количество аминокиселини, минерални соли (калий, фосфор, магнезий) и малки количества желязо и натрий. Освен това в тях има силиций, бром, йод, манган, алуминий, кобалт, цинк, никел.
Картофите са богати и на витамин С. В пресните го има в по-големи количества.
Колкото по-бързо се сварят, толкова повече витамините се запазват в тях. Когато се варят необелени, те запазват повече витаминното си съдържание.
През пролетта покълналите и позеленели картофи съдържат голямо количество от токсичния соланин, затова трябва да се белят по-дълбоко.
Обелените и нарязаните картофи се съхраняват във вода, за да не потъмнеят.
РОДИНА
Преди да дойдат в Смолян и Самоков, картофите са отглеждани от стотици години в Южна Америка. За тяхна родина се счита Перу, където и днес има над 200 диви вида.
През 1570 г. испанците първи са донесли в родината си картофени клубени, но дълго в Европа не са използвали картофите за храна. Смятали ги за отровни.
Който казва, че в Банкя не стават картофи,го мързи да копае!
"Добре си описа Бойко как се садят картофите. Баба му е садила картофи, майка му е садила, той е гледал и знае", казва баба Теменужка от родното място на премиера Банкя.
Тя си сади картофи в градината, защото на пазара били много скъпи. Щели да са готови през есента. Саденето е лесно, обяснява жената, после идвало трудното - да се прекопават, да се поливат, "Все грижи, грижи..." Тя има много малко, за да продава, но обяснява, че който има повече, продава на съседите. "Онези, дето ги продават долу на пазара, са турски. И продавачката даже ми каза, че не са хубави", обяснява баба Теменужка. Нейните били самоковски.
Всички са единодушни, че картофите в Банкя са страхотни. "Който казва, че тук картофи не стават, го мързи да копае!", казва пенсионерката Еленка Костова, която е работила 36 години в съвета. Същото потвърждава и собственик на механа.
Всички по-възрастни хора в Банкя си имат градини и зеленчуците им са собствено производство. Градинката на баба Еленка стига за 13-членно семейство. Зарзават от магазина у тях не влиза. Казва, че познавала майката на премиера, пък и самия Бойко - от дете. Бил малко палав, но никога не е правил вредни бели.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
Дизайнерски цветни сортове хранят очите
Учени създават все по-атрактивни сортове картофи за нуждите на гурме кухнята. За готвачите вече не е достатъчно продуктите да са вкусни, а очакват от тях да впечатляват клиента и с вида си. Модата порциите в чинията да се доближават до живопис подсети селекционерите да се съсредоточат върху хибриди, които и след термична обработка запазват цвета си. Така на пазара излизат розови, червени, виолетови, сини отвътре картофи. Има и толкова наситени като багра, че може да се сбъркат с червено цвекло. Други имат петна "рисунки" вътре.
Един от новите сортове пък носи умиляващото българина име "Синият Дунав".
Научни лаборатории по целия свят се надпреварват в дизайнерски версии. Всяка година се сертифицират по десетина сорта. Сред последните е вид, разработен в три десена - тебеширенобял, розово-червен и лилаво-син, от американски учени от Корнуелския университет. Част от успеха им се дължи на това, че когато се различават само по багра, а иначе са с еднакъв състав и структура, са по-удобни за употреба. В яденето стават готови едновременно, освен това са много ефектни за аранжиране заедно, твърдят готвачите.
В Европа най-много бутикови сортове се предлагат на селскостопански изложения в Германия и Франция. Необичайни на вид клубени се появяват епизодично и на щандовете за екзотичен зеленчук в международните вериги у нас. Невинаги цветните отвън са и с обагрено "месо". Затова който има амбиция да поднесе лилавеещ чипс на гостите си вкъщи, трябва да се осведоми в магазина дали е възможно.
Сред най-достъпните като цена цветни грудки овации събира сорт, създаден на основата на традиционен перуански картоф. Заради наситената и еднородна багра се използва предимно за пюрета с ярки цветове като от детска рисунка. При по-дълго варене мастилените избледняват до люляков нюанс, а на фурна основният цвят се засилва.
Селекционерите твърдят, че новите сортове са и по-полезни, защото залагат във форму
лата си съдържание на повече антиоксиданти. Това са вещества, които се борят със свободните радикали в организма. (24часа)
Глигани и търгаши убиват родопския
Картофен чипс на тикла е най-голямата гастрономическа атракция за туристите в района на селата край Смолян от Арденското корито. Въпросът е дали ще го има след няколко години, след като родопчани се отказват да гледат прочутия картоф и нивите опустяват.
Когато се появяват в планината, картофите били толкова ценни, че дори не трябвало да се белят."Бeли ги, бeли, локмазaнино, то баща ти е офицерин", пише най-добрият познавач на нравите в Родопите Николай Хайтов. Минавали за първокласно лакомство, което се “удряло” дори с чевермето.
Причините да са все по-малко сега са свитият пазар, по-ниските цени на вносния картоф и ордите глигани, които опоскват нивите. Около 20% бяха предварително извадени още през април и май от нивите, преди да успеят да поникнат, оплакват се производители. По-късно глиганите пак разорали нивите въпреки плашилата и охраната и хитростите да ги опазят. В Турян стопанин дори пуснал в градината си старо радио да работи непрекъснато, за да ги плаши.
"Прав е премиерът - този, който сее картофи, ще има какво да яде, но аз не прокопсах като производител", казва Красимир Кочеманов от с. Смилян. Миналата година той засял 10 декара, но ги ударила градушката и извадил едва 2 тона, въпреки че очаквал към 20-25. Сега е приготвил семе за половината площи. 43-годишният Кочеманов е останал единствения едър производител на картофи в селото. По-рано били десетки, но се отказали. Сега всеки сее колкото да има за лична консумация.
"Неизгодно е, прегърбваш се от труд, разходите са големи. Ако не е градушка, глигани може да те нападнат и все не става", обяснява Кочеманов. По груби сметки м.г.разходите му са близо 2000 лева. За 10-те декара се плаща по 20 лв. на декар за оран, по 30 лв. за фрезоване, към 100 лв. общо за торове, за браздене по 20 лв. на декар, закръглянето е също толкова и за пръскане против вредители - общо близо 500 лева. "Спаси ме фактът, че част от манипулациите ги правим със семейството и не сме плащали много надници", казва производителят. Той работил по нивите от началото на април до октомври, за да отгледа картофите. След като не спечелил нищо, сега тегли трупи в гората, за да припечели някой лев да издържа студентка и ученичка. Междувременно и съпругата му починала.
"Хората се изпоотказаха през последните години заради ниските изкупни цени и липсата на пазари", казва Бисер Руменов. Той е кредитен инспектор в местната кооперация. "Всичко при нас е на ръка, техника или няма, или няма как да се вкара в нивите заради терена, липсата на средства кара хората да сеят остарели семена и така добивите са ниски. Пазарът не отчита тези обстоятелства и затриването на поминъка вече е почти факт", коментира той.
С повече от 20 000 дка са намалели засетите площи в област Смолян за последните 3 г., сочат сметките на областната дирекция "Земеделие". 71 511 дка са били обработваните ниви през 2007 г., а през изминалата 2010-а са 50473 дка - около 30% по-малко. Със 76 на сто за 4 г. са свити и площите за посевен материал. В Доспат преди десетина години с картофи се препитаваха близо 1000 души и си докарваха не лоши доходи. Това послужи на синия депутат Веселин Черкезов, който е от града, да обяви пред Сметната палата, че има доход от 42 хил. лв. В парламента му повярваха. Ако сега депутат обяви такава сума от картофопроизводство, ще му съставят анкетна комисия да го разследва. Бившият политик, естествено, заряза картофите и управлява туристически комплекс на морето.
Според изчисленията себестойността на местния картоф е 42-43 ст., а за толкова продават чуждестранните на борсите ни.
"Българите ходят в Гърция, купуват ги на 18-20 ст. и продават на борсата. При нас, ако изкараш 3 т от декар в последните години викаш "ура". А в Гърция вадят по 6-7 т. от декар и цената пада, защото са големи площи и всичко е механизирано. И там им плащат субсидия на килограм", обяснява Илия Канев от с. Момчиловци. Пречка у нас според него е и тежката процeдура със субсидиите. За да ги получиш, трябва или да имаш собствена земя, или да е наета с нотариално заверен договор за аренда или наем за 2 до 5 г. "А това в региона е трудно, тъй като площите са разпокъсани и имат много наследници", казва Канев.
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
550 000 лева чиста печалба за Самоковеца
Не трафик на наркотици, не стокова контрабанда, а вълшебно семе за картофи от Холандия и получена богата реколта.
Това дало старт към първия милион на Константин Димитров, по- известен като Косьо Самоковеца.
Така самият Самоковец е опитал да обясни първоначалното натрупване на личен капитал. Това стана ясно през декември 2006 година, когато срещу него се водеше съдебно дело.
Както "24 часа" писа тогава, позовавайки се на следователи по делото, през вече далечната 1997 година Самоковеца успял да изкара цели 550 000 лева чиста печалба от отглеждане на ценния зеленчук.
Лично ”картофеният бос” е вписал това в данъчната си декларация. Официализирането на дохода било направено от името на фирма ЕТ ”Анги - Ангелина Димитрова”, която се е водела на името на неговата половинка Ангелинка.
40 тона картофи като зестра получил Самоковеца през същата година. Това излиза от показанията пред съда на неговия тъст Недялко Ангелков.
”През 1997 г. дадох на Константин 40 тона картофи за семе, той купи още 20 тона.
Засяхме близо 300 дка в района на Ихтиман и Самоков”, спомня си Ангелков пред съдиите.
Той обяснява, че е поел всички разходи по производството, като решил печалбата от реколтата на даде като зестра на младото семейство.
Понеже почвата била изключително плодородна, посевите дали богата реколта - по 3,5 тона картофи от декар. Така от продажбата младите получили старт в живота с близо половин милион лева. (24часа)
