Здрав имунитет се гради целогодишно - с диета, богата на пробиотици и фибри, спорт и сън
Д-р Мария Николова, дм е завършила медицина през 2004 г. в Медицински Университет – София, като 2001 – 2002 година се е обучавала в Медицински Университет – Виена, Австрия. Специалност „ Хранене и диететика” е защитила през 2008 година в МУ –София. От 2005 година работи в Катедра „Хигиена, Медицинска Екология и Хранене” към МУ –София като асистент. Обучава студенти по медицина, дентална медицина и фармация по хранене и хигиена и лекари, специализиращи "Хранене и диететика". Научните й интереси са в областта на новоразвиващото се направление от науката за хранене – нутригеномика и нутригенетика, а така също затлъстяване и свързаните с него метаболитни заболявания, микродефицитни състояния, хранене и имунитет, хранителни алергии и интолеранси, детско хранене, оценка на хранителен прием и хранителен статус. Работи, като диетолог от 2005 г. Член е на български и международни научни организации.
- Д-р Николова, светът все още търси лекарство за справяне с новия коронавирус, предизвикал пандемията COVID-19. Може ли търсенето на нужните за него молекули да се разшири извън лекарствените?
- Макар че модерната медицина успешно побеждава или намалява броя на различни патогенни бактерии и вирусни инфекции, настоящата пандемична криза показва, че съществуващите до момента лекарства не могат напълно да контролират тази заплаха. В допълнение нараства и резистентността на инфекциозните заболявания към голяма част от тах, а различни експерти се обръщат към натурални молекули в търсене на нови методи за лечение.
Пример за това е едно от основните съединения на древната азиатска подправка куркума – куркуминът. Заради разнообразните си биологичноактивни ефекти и специфични характеристики, то се проучва от огромен брой изследователи в цял свят за ползите му в различни области на медицината. И днес куркуминът се използва за много лекарства, като редица поручвания са доказали неговите антибактериални, антивирусни, противогъбични и антималарийни ефекти.
Особен интерес сега представлява противовирусната му активност. Доказано е, че като растително производно, куркуминът има широк спектър от антивирусна активност срещу различни вируси. Сред тях са хепатит, инфлуенца, ХИВ, човешки папилома вирус и др. Сравнен с контролна група, куркуминът успява да намали мултипликацията на грипния вирус тип А с 90%. Именно благодарение на антивирусните си свойства, той може да се използва и в борбата срещу новия коронавирус SARS-CoV2.
- В какво точно се изразява действието на куркумина?
- Проучвания показват, че куркуминът преодолява ригидността на обвивката на коронавируса, която участва във всички стадии от развитието му - от заразяването до разпространяването, като по този начин го затруднява да се прикрепя до човешки клетки и в същото време да се развива и размножава в човешкото тяло.
В допълнение, проучвания върху противовъзпалителните свойства на куркумина, показват, че той намалява случаите на тежка пневмония, която е често усложнение на грипния вирус при пациенти с коронарна болест на сърцето. В допълнение, има доказателства, че намалява ARDS (остър белодробен дистрес синдром), който се наблюдава при 29% от случаите на протичане на COVID-19 заболяването. По тези причини, случаите на коронавирус или грип тип А, биха се повлияли от приема на куркумин по два начина – като унищожаване на инфекцията и намаляване на усложненията, които я съпътстват.
- Доколко усвоим от организма обаче е той?
- Въпреки страхотните му ползи, куркуминът е ниско усвоим от човешкия организъм. В гастроинтестиналния тракт, и в частност стомаха, куркуминът се кристализира, като след тази реакция остават минимални количества. Първото място, на което се разтваря е тънките черва, където се разгражда до небиоактивни съединения. Дори и да проникне в кръвообръщението не остава там дълго – метаболизира се от черния дроб и напуска тялото.
Когато търсим начини за доставяне на куркумин до клетките, основната задача е да се защити субстанцията от ефектите на храносмилателния тракт и да се подобри абсорбцията ѝ.
За да се реши този проблем, има разработена микрокапсулирана форма (липозими) на куркуминови екстракти от куркумата. Поради структурната прилика на състваните компоненти на микрокапсулата (фосфолипиди) с тези, изграждащи клетъчните мембрани на човешките клетки (фосфолипиди), тази форма е лесно разпознаваема и абсорбируема от клетките, което я прави до 6 пъти по-ефективна. Допълнително свойство на липозомалния носител е и че запазва структурнната си цялост, преминавайки през стомаха, като по този начин не позволява на куркумина, затворен в нея, да кристализира в стомаха.
- Ако използваме куркумата като подправка в различни ястия, може ли да си набавим необходимото количество куркумин?
- Да, добавянето на куркумата към различни ястия, както е характерно за индийската кухня, е препоръчително, но за да се реализират така важните противовъзпалителни и имуномодулиращи ефекти на куркумина, то той трябва да се приема под формата на липозомни микрокапсули, за да има нужните действащи нива в нашия организъм.
- Значението на адекватната превенция
- Трябва да се запомни, че вирусните заболявания най-често могат да бъдат предотвратими, не само чрез завишени хигиенни мерки и избягване на публични места, но и по други начини. Според много доктори, освен стандартните мерки е важно да се приемат витамини и постоянно да работим върху подобряването на имунната ни система.
- Това означава да се приемат имуномодулиращи субстанции целогодишно, а не само през зимата, когато се боледува по-често, нали така?
- Да.
- А кои са основните микронутриенти, за чиито прием трябва да се грижим повече, така че да поддържаме силна имунната си система?
- Най-често споменаваните микронутриенти, отговорни за нормалната функция на имунната система са витамини група В и по-специално витамин В12. Мастноразтворимите витамини D3 и K2, желязото, полифенолни съединения, като куркумин обаче са едни от най-широко разпространените микродефицити в световен мащаб. Смята се, че около 1 милиард човекa в света страдат от дефцит на витамин D, а други 4 милиарда са с различно изразен по тежест железен дефицит. Около 40% от хората в света пък имат недостиг на витамин В12.
Много са съобщенията сочещи, че витамин D оказва противовъзпалително и имуномодулиращо действие. Още през 1981 г. Симпсон дава хипотезата, че сезонното увеличаване на заболеваемостта от грип е свързана с неизлагането на слънце през зимата, водещо до недостиг и дефицит на витамин D. Намерено е, че дефицитът на витамин D при деца ги предразполага към чести вирусни инфекции през зимата, както и че децата на жени с дефицит на витамин D по време на бременността са с повишен риск за бронхиална астма и инфекциозни белодробни заболявания. Известен е и фактът, че дефицитът на витамин D се асоциира и с повишен риск от инфекция с туберкулоза, както и с по-тежко протичане на заболяването. Установено е, че активната форма на витамина стимулира продукцията на белтъка кателицидин в макрофагите, който унищова туберкулозния бацил.
Витамин В12 играе критична роля в нуклеотидния синтез и последващия растеж на клетките в нашия организъм и дефицитът му би попречил на способността на имунната система да реагира на болестотворно (вирус/бактерия) предизвикателство.
Адекватния прием на желязо и имунитетът са тясно свързани: първо, от факта, че много от гените / протеините, участващи в хомоеостазата на желязо, играят жизненоважна роля за контролиране на възможността бактериите да използват желязото за собствения си растеж и на следващо място клетките на собствената ни имунна система - моноцитите, макрофагите, микроглията и лимфоцитите - са в състояние да се борят с бактериалните клетки само при достатъчни нива на желязо в организма. Вирусните и бактериалните заболявания изчерпват допълнително железните депа в организма и допълнително възпрепятстват адекватния имунен отговор.
Други вещества, подсилващи имунната система са флавоноидите, ликопена, сулфитите и някои подправки (куркума, джинджифил, хрян). Те имат антиоксидантно действие - подтискат развитието на микроорганизми и действат протективно върху имунната система. Източници на флавоноиди са цитруси, ябълки грозде, круши, броколи, червено вино, зелен чай, черен шоколад и ядки, на ликопен са червени зеленчуци като (домати, червени чушки) и плодове (червени ябълки и череши) и на сулфити са лукът и чесънът.
Заедно с тях обаче, дефицити в приема на витамините A, E, C, D, B6, B12 и фолиева киселина, както и минералите селен, мед и цинк са предпоставка за нарушения в имунната система, докато приемът на куркумин повлиява благоприятно функцията на имунната система, както по отношение превенция, така и като добавка в терапевтичните схеми срещу COVID-19 вирусната инфекция.
- Как се отразява начинът на хранене върху имунната система?
- Специфичната имунна защита на организма, осъществявана от лимфоцитите, работи чрез отделянето на антитела или имуноглобулини, които в своята същност представляват белтъчни молекули. Затова недохранването свързано с намален прием на енергия и белтък нарушава функциите на имунната система.
По същата причина бързото отслабване и гладуване имат негативен ефект върху имунитета. От друга страна наднорменото тегло, затлъстяването и последващи заболявания като диабет тип 2, хипертония и сърдечносъдови заболявания също негативно повлияват функциите на имунната система. Неблагоприятно действие върху нея има също приемът на голямо количество захар и преработени храни.
Приемът на твърде много мазнини или прекалено малко също може да доведе до нарушения в имунните функции. От особено значение са есенциалните мастни киселини (омега-3 и омега-6), които са предшественици на важни сигнални молекули на имунната система. Приемът им обаче не трябва да превишава 4% от общия калориен прием, за да нямат обратен ефект. Важно е също съотношението между тях. Препоръчва се то да бъде 4:1 (омега-6:омега-3). В типичното западно хранене съотношението обикновенно е между 10:1 и 20:1. Затова се препоръчва намаляване на общото количество на приеманите растителни масла богати на омега-6 (слънчогледово олио, шафран, тиквени и сусамени семена) и увеличаване на приема на омега-3.
- Какво трябва да включва добрият хранителен режим тогава?
За да подобрим имунната ни система, е необходима промяна в диетата ни, което осигурява адекватен баланс между различните типове микроорганизми, съставляващи човешкия микробиом. Подпомагането и увеличаването в стомашно-чревния тракт на „полезните“ бактерии, които подпомагат храносмилането и имунната система е възможно по два начина. Суплементиране с подходящи пробиотици и/или достатъчен прием на храни, богати на пробиотици (кисело мляко, маслини, кисело зеле, туршии, кефир, някои видове сирена – прясно сирене, гауда, моцарела, чедър). В допълнение диетата трябва да осигурява и достатъчно пребиотици, т.е. фибри, подсигуряващи нормалния растеж на благоприятните пробиотични щамове в стомашно-чревния тракт. Богати на фибри са пълнозърнестите зърнени храни, бобените храни, зеленчуците, плодовете, ядките и семената. Куркуминът също е от полза защото подобрява функцията на храносмилателната система и детоксикацията на черния дроб.
- Заради извънредното положение в страната, сега движението на хората е ограничено, а то е важно условие за здрава имунна система. Какви са възможните решения?
- Като допълнителни фактори, които повлияват имунната система са т. нар. 4 С-та – спорт, сън, стрес и секс. От изключителна важност е да се подържа физичска активност, за да се подсили имунната система, дори и в условия на карантина. Спортът, дори и в малки дози подсилва имунния отговор на организма, така че физическата активност помага да се превантират вирусни и други заболявания. В тези случаи приемът на куркумин също е адекватен, тъй като подпомага възстановяването след спорт, благодрение на противовъзпалителните си свойства и оттам повлиява болки, свързвани със спортуването.
Недостатъчният сън (по-малко от 7 часа на вечер) също се отразява негативно върху имунните функции.
В търсене на различни фактори подпомагащи функцията на имунната система и модулиращи нейния отговор, се появяват и изследвания, които коментират ролята на сексуалната активност, като такъв фактор.
Важен фактор, който повлиява имунната система е познатият стрес. Често той е съпътстван от негативно мислене, тревожност и нездравословни поведения (хранене, тютюнопушене, повишен прием на алкохол). Стресът често се поддържа чрез многократно премисляне на минали събития или притеснения за бъдещи такива. Под негово влияние организмът влиза в режим „бий се или бягай“, който е помагал на предшествениците ни да оцеляват. В този режим се активира симпатиковата нервна система и започва секреция на хормоните адреналин и кортизол в кръвта. Това кара тялото да мобилизира мускулите и същевременно да подтисне имунната и храносмилателната система.
Нездравословното хранене е друга причина за стрес в организма, а секрецията на кортизол води до увеличаване на енергийните запаси и мазнините. Хроничният стрес пречи значително на ефективността на имунната система.
За повече информация за липозомалната форма на куркумин погледнете този линк.
Информация за закупуването му ще откриете тук.