Над 35-ия паралел тежкият COVID-19 зачестява, подозират връзка със слънцето

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8499699 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Ливърпулски учени го свързват с природно заложен недостиг на витамин D през зимата

Парадоксът с изключения на север се поражда от активното търсене на естествените лъчи и националната кухня

Сред учените, които изучават взаимовръзките между човешкото здраве и физическите фактори на средата, 35-ият паралел е известен като

гранична

линията на

пълноценното

слънчево греене

На север от нея са зоните, в които хората не получават достатъчно слънчева светлина, за да задържат адекватни нива на синтезиран от слънцето витамин D през зимата. Дотук нищо повече от припомняне на физическата география.

Но учени от Ливърпулския университет правят сравнение от данните за COVID-19 в различните региони и установяват, че страните, разположени под 35 градуса северна ширина, имат население с добро насищане с витамин D и относително ниска смъртност.

Същото се забелязва обаче и в някои северни държави, в които заради осъзнатите рискове от по-малкото слънчеви дни здравните традиции са възпитали стремеж към излагане на естествените лъчи и специално внимание върху набавянето на витамин D с храна - традиционните за северната кухня видове мазна риба и маслото от треска и препоръките на здравните власти недостигът да се компенсира с добавки. Това съвпадение подтиква екипа да се задълбочи в хипотезата за връзка между дефицита на слънчевия витамин и тежестта на епидемиите в отделните държави.

В страните от южното полукълбо се наблюдава сравнително ниска смъртност. “Може да се твърди, че вирусът се разпространи по-късно в южното полукълбо и че страните там просто са зад тези в северното полукълбо, но с течение на времето този аргумент изглежда все по-неубедителен - казват изследователите. - В Австралия са регистрирани 100 случая до 10 март, 1000 - до 21 март; във Великобритания първите 100 са докладвани до 5 март, а първите 1000 до 14 март, само една седмица по-рано. Ако сравним смъртността, е в десетки пъти.”

Изводът е, че засега не може да се докаже, че витаминът може да предотврати заразяването, но с голяма сигурност може да се допусне, че той

намалява риска

от свръхостра

възпалителна

реакция

срещу вируса,

добила популярност като цитокинова буря, която много често завършва със смърт.

Вероятно учените са били окуражени и от данните в последното голямо проучване за средните нива на витамин D в населението в различни европейски страните от 2018 г. Според него Италия, Испания и Франция, все силно засегнати от пандемията, са сред държавите с ниски средни нива на витамин D. От проучването за витамин D в Европа може да се обобщи, че дефицитът се среща по-често на юг, отколкото в Северна Европа. В най-рискова група са възрастните хора. Основната причина е, че те прекарват по-малко време на слънце, а освен това при равни други условия процесът на естествен синтез в кожата им е по-неефективен в сравнение с младите.

Средно

всеки трети от

населението

в Южна Европа

е в дефицит

На пръв поглед няма логика тези средиземноморски народи да страдат от недостиг на слънчевия витамин – средногодишното греене е достатъчно за нормален синтез на важното за здравето вещество. Учените са забелязали отдавна парадокса. Обясняват го с все по-урбанизирания начин на живот днес -

80-90% от

времето си

прекарваме

на закрито,

усърдното предпазване от ултравиолетовите лъчи (определяни като рисков фактор за бръчки и рак на кожата) и подценяване на значението на витамина за здравето. Към известните от век рискове за костната плътност, вторичен хиперпаратиреоидизъм и остеомалация, от 10-ина години има доказателства, че слънчевият витамин е ангажиран в работата на имунната система. На тази основа се смята, че дефицитът му може да увеличава риска за рак, автоимунни заболявания и инфекции. Напоследък се установява дори роля за хипертонията.

Получаваме малка част от витамина с храната – до 25%. Основната необходима доза тялото трябва да си изработва под влияние на УВ лъчите. Превитамин D се синтезира в кожата след излагане на слънце, метаболизира се в черния дроб до 25-хидроксивитамин D и се преобразува в бъбреците до активна форма 1,25-дихидроксивитамин D. Хранителният дефицит на витамин D обикновено се изследва чрез измерване на резервите на витамин D според концентрацията на 25-хидроксивитамин D.

Наблюденията от 2000 г. насам показват, че хората на север по-активно търсят слънце. Заедно с фактора по-светла кожа, която доказано синтезира витамина по-добре от по-пигментираната, населението е в по-благоприятна позиция да поддържа нужния за добър имунитет витамин D.

 Когато се проследи смъртността, се вижда, че в страните, разположени под 35 градуса на север, има относително ниска смъртност. Това предполага възможна роля на витамин D върху хода на COVID-19, още повече, че сравненията показват по-благоприятни данни и за страните на север, в които дефицитът на витамин D е сравнително рядък вероятно поради широкото използване на добавки, отбелязват изследователите. Те напомнят, че

дефицитът на витамин D

корелира с хипертонията,

диабета, затлъстяването,

а всички тези хронични заболявания са свързани с повишен риск от тежко протичане на инфекцията.

Учените цитират експериментални данни, които показват, че витамин D е важен за регулиране и потискане на възпалителния цитокинен отговор на респираторните епителни клетки и макрофаги на различни патогени, включително респираторни вируси. Доказателството, че витамин D може да предпази от инфекция, е все още скромно. Хипотезата не е, че витамин D би защитил срещу инфекция със SARS-CoV-2 - новия вирус, а че може да бъде много важен за

предотвратяване

на цитокиновата

буря и вероятния

остър респираторен

дистрес синдром,

който често е причина за фатален изход.

Според екипа спешно трябва да се започнат изследвания, за да се прецени дали може да има зависимост между нивото на витамин D в организма и тежестта на заболяването COVID-19.

“Има косвени доказателства в подкрепа на защитния ефект на витамин D срещу тежко протичане на инфекцията в голяма част от хората в Северното полукълбо, при които не се наблюдава в момента дефицит”, твърди ливърпулският екип.

В условията на извънредни мерки хората могат да използват подкрепата на слънцето на терасите и в дворовете си, в краен случай - частично на отворения прозорец. За набавяне на нужната за синтез доза без риск за вреден ефект от лъчите са достатъчни

слънчеви бани

на краката и ръцете за

20-30 минути 2-3 пъти

седмично. Все още слънцето не е силно и няма риск от изгаряне, но най-светлите хора трябва да преценяват според личната си поносимост.

Витамин D присъства в по-големи количества в храни като мазна риба (скумрия, сьомга, риба тон, сардини), яйчни жълтъци и телешки черен дроб.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Към обущаря за поправка на стари обувки се е запътил Михаил Йончев, видя "България Днес". Естрадният певец подбира облеклото си в червената гама и екстравагантни кръгли очила. След като остави на майстора плик с обувки, изпълнителят продължи към останалите си ангажименти. СНИМКИ: "България

Напълно неразпознаваема, без грим и в спортен екип, моделката Наталия Гуркова върши всекидневните си задачи, видя "България Днес". Моделката паркира в близост до дома си, след което разтовари пазарски чанти. За дневния си тонус Гуркова разчита на прясно изцеден фреш. Липсата на грим тя умело прикрива с много скъпи слънчеви очила

Джорджина Родригес иска още деца от Кристиано Роналдо. Тя даде специално интервю за "Ола", в което призна своите планове. "Моето желание да бъда майка е по-силно от всякога", сподели красавицата. В момента половинката на португалеца има тежката задача да се грижи за четири деца. Само 2-годишната дъщеричка Алана е родена от Джорджина