Инсулт може да бъде първият и последният симптом на COVID-19

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8600606 www.24chasa.bg
Анча Баранова - професор в Университета по биология на училището на Джордж Мейсън (САЩ) и директор на Центъра за изследване на хронични метаболитни заболявания в Колеж на науките на GMU

Коронавирусът се променя бързо. Може ли светът да го победи?

От средата на март светът се опитва да спре коронавирусната пандемия. Над 4 млн. души по света са болни, 242 хиляди са само в Русия. Все още има много празни петна в познанията за новия коронавирус. Но едно поне е ясно - коронавирусите в различните страни се различават, но информацията за това придобиват ли имунитет преболедувалите COVID-19, e противоречива.

Ето кои са основните хипотези за развитието на коронавируса и последствията от пандемията на професорката в Университета по биология на училището на Джордж Мейсън (САЩ) и директорката на Центъра за изследване на хронични метаболитни заболявания в Колеж на науките на GMU Анча Баранова в интервю за руския информационен сайт Lenta.ru.

Именитата биоложка цитира научна работа на китайски учени, които изследвали група заболели пациенти с COVID-19, в която част били с доста лека форма, а други - с тежка.

„Леките“ пациенти не били безсимптомни носители, всеки имал температура и кашлица, но никой - задух. Веднага след възстановяването им при тези хора се измерва наличието на антитела. Оказва се, че от общо 171 заболели, у 11 не били засечени антитела. Тоест, приблизително 7 до 8 процента се отървават от вируса чрез собствения си отговор на интерферон. Тялото им не е образувало антитела. Трябва ли да очакваме тези хора да са имунизирани срещу този коронавирус? Много малко вероятно, коментира Баранова.

Според данните от китайското проучване 14% от заболелите показват високо и дори свръхвисоко ниво на антитела. За голямото мнозинство в изследваманата група пациенти обаче титрите на антителата се оказват средни. Други 15-20% имат антитела, но недостатъчно. Сред болните неполучили имунитет повечето са млади хора, отколкото възрастни е следващ извод от проучването.

Открита е и корелация: колкото по-тежко болен е човек, толкова по-силен е имунитетът му и тази тенденция е видима дори след коригиране на възрастта. Месец по-късно обаче учените отново измерват нивото на антителата при същите тези пациенти и откриват, че у мнозина това ниво спада.

По думите на Баранова това означава, че не всеки, който е боледувал от COVID-19, е защитен от повторна инфекция. "За много хора периодът на защита няма да бъде много дълъг. Но ще има супергерои, които вече няма да се страхуват от нищо", казва в интервюто си именитата биоложка.

Според нея, американските изследователи, които твърдят, че всички пациенти възстановили се след К-19 имат антитела и следователно има предпоставки за формиране на имунитет, измерват наличието на антитела при оцелели чрез прости диагностични тестове. "За да се измери нивото на неутрализиращи антитела, е необходим по-сериозен лабораторен анализ. Трябва да вземете серум, получен от човешка кръв, след това да вземете самия вирус и да го внедрите в този серум. И след това погледнете дали частиците на вируса са „слепени“. Ако е така, тогава антителата са работещи", обяснява биоложката. И добавя, че освен всичко друго, не всички антитела могат да се борят с патогена.

На въпрос дали наличните на пазара диагностични тестове могат да покажат точно колко антитела има човек и възможно ли е чрез тях да се определи силата на имунитета му, Баранова отговаря:"Невъзможно е. Тези китове, които сега са създадени, са просто комплекти, които откриват антитела, като ги представят с отделни вирусни антигени. Представете си автомобил, изработен от лего. Вместо целия автомобил(вирус) антителата са представени само с една част от него - например предната броня. С помощта на тези комплекти можете да определите количествено антитела, но само срещу тази предна броня. А срещу гърба на амтомобила - вече не. Такъв тест не може да установи дали антителата имат способност за неутрализиране на вируса", обяснява Баранова

Тя посочва два метода, по които може да се установи има ли човек имунитет срещу К-19, или не. Единият е да се работи с вируса и с кръвния серум в лаборатория. Вторият метод все още не е наличен, казва биоложката. "За него трябва да анализирате хиляди различни кръвни серуми, взети от пациенти от различни географски места. След това да се идентифицират антигени, които причиняват утаяване, тоест неутрализиране на вируса. След това, въз основа на тези "трудолюбиви" антитела, можете да създадете диагностичен тест. При това не с какви да е антигени, а със специфични. Например за дясното колело и за левия фар. Какви точно части от вируса трябва да бъдат включени в такъв набор за откриване на неутрализиращата сила на антителата, ще покажат само големи проучвания на популацията на хиляди болни", обяснява Баранова. По думите й това е първият етап по работата за създаване на ваксина, който изисква много работа и високи разходи.

На въпрос на Lenta.ru дали тестовете за антитела, които се предлагат в болниците днес, са безполезни, биоложката отговаря: "Използвайки тези тестове, доставчиците на здравни услуги могат да разберат как се разпространява инфекцията сред населението. Но много диагностични комплекти дори не определят количеството, те са подобни на тестовете за бременност: показват знак плюс или минус. Те могат просто да кажат дали сте се сблъсквали с такъв антиген или не. И това е всичко", обяснява биоложката.

Според нея придобиването на имунитет от преболедувалите е много индивидуално. При някои титрите на антителата ще изчезнат след месец, при други - след година или пет. "Затова трябва да измервате не качествено, както при тестовете за бременност, а количествено. Освен това, измервайте редовно, веднъж месечно, тъй като имунитетът не е вечен", съветва биоложката.

Това трябва да става евтино, ако искаме да отворим икономиката, да стартираме предприятия, убедена е Баранова. По думите й тестовете за наличие на антитела, които се предлагат, са безполезни. "Ако работникът е тестван днес и се оказва защитен, след седмица той може да се зарази и да зарази всички около себе си", категорична е тя.

Според нея в международната дистрибуция картата на SARS-CoV-2 показва, че днес са формирани около 30 щама на този коронавирус. И припомня как се случва това:"Вирусът за първи път се появи в Китай. След това през Иран той дойде в Европа и там се разпръсна. После този иранско-европейски вирус дойде в Русия. Но паралелно с това движение имаше и друг различен поток - от Китай вирусът се разпространи в азиатските страни и до Западното крайбрежие на САЩ".

Баранова цитира резултати от експеримент, в който изследователите заразяват една и съща клетъчна култура в една и съща концентрация с китайски и азиатски щамове. Оказва се, че разликата между тях във вирулентността, тоест при производството на вирусни частици, е 270 пъти. Или азиатският щам на SARS-CoV-2 се оказва по-малко заразен от европейския.

Биоложката разказва и за американско проучване, според което „злите“ и „добрите“ вируси с еднаква вероятност поставят хората на изкуствено дишане. Един от изводите му е, че "злият" вирус се разпространява по-бързо сред населението и вероятно организира по-голям брой асимптоматични носители. Това означава, че хората, завършили на механична вентилация, ще са по-малко и с помощта на „злия“ вирус по-бързо ще достигаме стадния имунитет. В този смисъл, от гледна точка на еволюцията, този вирус е "добър", дори и да се преструва на "зъл".

А фактът, че теорията за еволюцията работи, когато паразитът се адаптира към гостоприемника, е илюстриран от примера на Южна Корея, продължава Баранова. Там е изолиран вирус, който е загубил опасната S1/S2 вложка, частичката от протеазата TMPRSS2. Това е същата протеаза, която разгражда С-протеина на вируса и му помага да проникне в човешките клетки. Много е казано за тази частичка, защото не се среща в други видове коронавируси. Съществува хипотеза, че именно тя причинява тежките случаи в хода на COVID-19. Но вирусът е преструктуриран и то на три различни места. И така вирусът със загубена частичка вече не е толкова опасен, колкото неговият „роднина“, който ни нападна, обяснява Баранова.

Според нея, познаването на инфекциозността на вируса може да бъде основа за моделиране на ситуацията в определен регион. В момента моделите на развитие на епидемията се основават на данни за общата заболеваемост и общата смъртност, което обаче дава само приблизителна точност. "Ако знаем, че в града бушува „лека“ версия на коронавируса, а смъртността е 0,01%, тогава защо да не оставим хората да отглеждат моркови и пилета за всички останали?", разсъждава биоложката.

Според нея не е ясно дали ако се разболеем от вируса в Сеул и го преболедуваме, а после пристигнем в Москва, ще имаме имунитет срещу вариант на коронавирус, различен от московския? В задачата има твърде много неизвестни, казва тя. "Вирусът има три основни антигенни протеина. Да предположим, че в един от тях е възникнала мутация, но ако имате неутрализиращи антитела към други протеини, тогава няма значение какво се е случило в първия. Но някой може да има само неутрализиращи антитела към мутирал протеин. Тогава той наистина може да страда - тоест отново да се зарази. Всички тези опции трябва да бъдат проучени, да се съберат куп проби в популацията, да се сравнят, да има подробна медицинска документация за пациентите - едва тогава можете да разберете нещо", обяснява тя.

На въпрос на Lenta.ru дали наличието на 30 варианта на коронавируса с различни характеристики влияе по някакъв начин на създаването на ваксина, Баранова отговаря следното:"Сега в света има приблизително 170 различни компании за ваксини. Започнаха с различни прототипи на лекарство срещу COVID-19. Някои работят върху живи ваксини, други върху генно проектирани, а трети върху инактивирани т.е. направени от убити вируси. В случай на рекомбинант се избира някой протеин и с негова помощ се извършва имунизация. Но представете си, че някой от самото начало е избрал протеина, който имаше "старият" вирус в Ухан, започва да тества ваксината при мишки и тя работи перфектно. Вирусът обаче се е променил, а програмистът е уволнен преди 2 месеца..."

Разбира се, казва Баранова, не всички ваксини се изследват по този начин. Мутациите на вируса няма да засегнат например производствения процес на инактивирани препарати. Но все още мисля, че не изкуствени ваксини, а естествени ще ни спасят, заявява тя.

Как? Вирусът в популацията постепенно става „по-хубав“, обяснява биоложката. Така според нея самите негови отслабени щамове могат да се превърнат във ваксина. Максимумът, който те могат да причинят, е бронхит.

"Но какво ще стане, ако някой се зарази не със слаб, а със силен щам?", питат от Lenta.ru

"Това е лошо, това е рулетка. Най-добрата стратегия за възрастен или човек на средна възраст сега е за 2-3 години да намали максимално контактите, за да не се срещне с вируса. И тогава стадният имунитет, формиран от деца и млади хора, ще ни защити.

Какъв е проблемът с морбили, варицела и заушка? В детска възраст морбили, варицела и заушка се понасят лесно, но при възрастните протичат много по-трудно. Коронавирусът се държи по същия начин. И е по-сериозен проблем за по-старото поколение, отколкото за младите хора. В този случай всичко може да стигне дотам, че децата и младежите се разболяват и да образуват кръгове за защита на възрастните хора.

Влияят ли по някакъв начин климатичните условия на разпространението на К-19? Сравнението с грипа, който отшумява през лятото поради сухо, горещо време, създава същата надежда и за коронавируса. Но тъй като лятото още не е настъпило, не може да се каже същото и за К-19, както за грипа.

Горещите страни са различни. Например в Узбекистан има сух, горещ континентален климат и всичко е в упадък. В Америка, държавата, в която живея, има субтропичен климат. През лятото има много влажност: сутрин е горещо, а вечер вали. В такъв климат вирусът е нормален. В Сингапур например вали почти всеки ден. В Индия - влажни субтропици, крайбрежие. В тропическия климат практически няма сезони. А там, където няма сезони, няма нужда да чакаме сезонност на епидемиите", казва Баранова.

Попитана защо мъжете по-тежко прекарват това заболяване, тя обяснява. "Защото по отношение на здравето те са по-слабият пол. Преди това развиват сърдечно-съдови заболявания, възникват метаболитни проблеми. Хормонът естроген защитава жените в това отношение. Освен това те са склонни да реагират на проблемите в организма повече по автоимунен начин, докато мъжете - по възпалителен начин. Това означава, че мъжете са по-склонни да изпитат цитокинова буря (възпалителна реакция на имунната система, водеща до системно увреждане на организма - б.р.).

Според Lenta.ru, за разлика отпреди, когато за основен проблем, който причинява К-19, е пневмонията, сега има версии, че причината за потъмняване на белите дробове на компютърните изображения е възпалението на кръвоносните съдове. На въпрос възможно ли е една болест да е сбъркана с друга и поради това лечението да е неадекватно, биоложката отговаря: "В случая - не. Няма съмнение, че се появява пневмония. Просто лекарите започнаха по-добре да разбират патогенезата на COVID-19. Във всички страни говорят за повишена коагулация на кръвта при наличие на коронавирусна инфекция. В резултат на това може да се образуват кръвни съсиреци във всички системи на тялото, включително белите дробове.

Вече знаем, че ако има запушване на кръвоносни съдове в мозъка - това е инсулт, ако то е в сърцето - инфаркт. А когато маса от различни съдове се затвори на различни други места, се получава състояние, наречено дисеминирана вътресъдова коагулация - DIC.

В пресата има много съобщения за кожни прояви на COVID-19. Това са червени точки, синини по ръцете, краката, тялото. Те се образуват поради разкъсвания на малки съдове, причинени от кръвни съсиреци. Или с други думи човек първо може да открие кожни проблеми, а след това състоянието му внезапно да се влоши откъм белите дробове.

В самото начало, когато епидемията в Русия току-що започна, се говореше за жена, която беше официално призната за първа починала от COVID-19. След аутопсията обаче тя е изтрита от списъка на жертвите на COVID-19, вярвайки, че причината за смъртта й е съпътстваща болест, причиняваща тромбоза. Сега вече е ясно, че подобни случаи трябва да бъдат преразгледани. Хиперкоагулацията е един от основните признаци на COVID-19. И е важно е да се знае, че хиперкоагулацията често е единственият признак на COVID-19, особено при пациенти с ниска или без никаква симптоматика.

В САЩ болниците трябва да се отчитат седмично за определени групи болести. За две седмици от април 2020 г. броят на хората под 40-годишна възраст със сърдечно-съдови патологии - инсулти и инфаркти - е 7 пъти по-голям, отколкото през същия период на 2019 г. и на 2018 г. Освен това тези цифри не са от една болница, а от много. Тоест при младите хора инсултът може да бъде първият и последен симптом на COVID-19 и трябва да му се обърне внимание.

Как? Слушайте себе си, съветва известната биоложка. В статистиката на американските болници имаше само очевидни случаи на инсулти и инфаркти, придружени от очевидни симптоми, които е трудно да се пропуснат - парализа например, коментира тя.

Освен това трябва да сте наясно, че има и скрита част от айсберга, тоест числата трябва поне да се умножат по три, казва Баранова. Много хора просто седят у дома, не отиват никъде, защото се страхуват да не хванат коронавируса. В резултат на това здравословното им състояние се влошава или те просто умират. Особено ако са възрастни.

Спомняте ли си Daenerys Targaryen от филма "Игра на тронове"? Актрисата, която изигра тази роля - Емилия Кларк, получи инсулт във втория сезон на сериала. След това тя се движеше много малко във филма, но към четвъртия или петия сезон отново започна активно да лети върху дракони. Навременната антиинсулт терапия и бързата й рехабилитация и помогнаха.

Затова, ако изведнъж усетите ужасно главоболие, особено посред нощ, ако внезапно забравите примерно думата "интернет", а пръстът ви върху компютърната мишка спрe да се движи, не стойте вкъщи, обадете се на линейка, призовава биоложката.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Жанет Нейчева се хвали с връзка с Денис Теофиков Връзката плеймейтки – чалга певци явно се скрепява все повече. Съществен принос в това даде еротичната моделка Жанет Нейчева, която налази детето-чудо на попфолка Денис Теофиков. Жанет се похвали с опасната си близост с Денис, който се прочу с последната си песен, посветена на коронавируса

Мария прецака колежката си Алисия. Дали нарочно или без да иска, остава да гадаем. Звездата на "Пайнер" изпревари топ изпълнителката на конкурентната "Ара мюзик" за дует с един от любимите й партньор - Тони Стораро. Още в началото на март Алисия обяви, че е готова с парчето си с Човека-глас. "Новият ми дует е с Тони Стораро

Бразилската футболната легенда Ривалдо се радва на женски ласки в басейн. Той и половинката му Елиза се натискат във водата. Двамата в момента се намират в Уиндърмиър, Флорида. Под кадъра хубавицата е написала: "Любовен басейн", с което намеква какво е намислила за футболиста под жаркото слънце. "Златната топка" е женен за доста по-младата от него