Безпрецедентната ваксина

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8978423 www.24chasa.bg

COVID-19 пише история: съкрати времето за разработка и ще подобри досегашния рекорд от 4 г.

Новият коронавирус не дава признаци на укротяване, още по-малко на изчезване. С дистанциране, дезинфекция и хигиена и някакви общи терапии може да успеем да го държим частично на разстояние. Но медицината повече се надява на ваксина срещу COVID-19.

Обикновено разработването на ваксини отнема десетилетие или повече. Най-бързата ваксина, разработена до момента, е срещу паротит и това отнема малко повече от четири години. Още през март обаче биотехнологични гиганти във фармацията заявиха амбицията да подобрят рекорда с ваксината за COVID-19. И това се случва. Факт е една руска ваксина, 10-ина кандидат-ваксини от бигфарма са в различни фази на изпитание, а над 200 компании в света търсят всесилния сребърен куршум срещу вируса, който причинява новата коронавирусна болест. Очакванията са

в началото на следващата

година да има няколко

одобрени ваксини

на големи биотехнологични производители. Това е безпрецедентна скорост в историята на медицината. Скептиците предупреждават, че скоростта не е всичко дори в условия на дефицит на време. Най-много време при всяка ваксина се заделя за безопасността ѝ: нещо, на което подлагаш здрави хора, включително деца, трябва да отговаря на основополагащия принцип в медицината: На първо място не вреди!

Бързането означава спасени животи, както и приходи в милиарди.

Пред очакваната ваксина стои

уникалното

предизвикателство

да се произведе

в мегаколичесто

Световните организации мечтаят дори да бъде осигурен на всеки човек достъп до профилактика.

По-реалистичният вариант е ваксината да се осигурява на етапи, като се започне с хората, които са с най-висок риск от излагане на COVID-19 - възрастни, пациенти с отслабена имунна система, здравни специалисти и други професионелисти, изложени всекидневно на контакти с много хора или рискови групи.

Мислейки с крачка напред, големи биотехнологични компании изграждат производствени мощности за все още неготовите препарати.

Ваксините по същество

са контролирана

имитация на заболяване

Основният механизъм, по който действат, е прост: създават имунитет чрез въвеждане на отслабена или убита форма на патогена, която ни разболява - като бактерии или вируси, или неговите токсини, или един от повърхностните му белтъци. Ваксината предизвиква придобит имунитет, така че когато тялото ви срещне истинския причинител на болестта, то е готово да се защити. Биотехнологичните производители са създали

възможност за надхитряне

на причинителите на

30-ина тежки болестий

Прогресивни умове са стигнали до идеята за ваксина поне преди няколко века.

Сигурна съм, че ще ви накарам да мечтаете да сте при нас в Константинопол. Едрата шарка, толкова фатална и толкова масова в Лондон, тук е напълно овладяна чрез практика, която местното население нарича въвеждане. Процедурата се извършва всяка есен от опитни лечителки. Възрастната жена идва в дома ви със струпеи от раните, които шарката причинява, и пита: “Коя вена, моля, сте приготвили”. Вади голяма игла, топва я в стритите струпеи и вкарва във вената толкова, колкото е останал по върха на иглата. Всяка година хиляди хора се подлагат на въвеждането и след това не боледуват. Ще използваме целия си патриотизъм, за да направя това достояние на англичаните.

Това е част от писмо на посланическата съпруга лейди Мери Монтагю, която придружава мъжа си в Константинопол.

Историята на медицината напомня, че по това време

лейди вече тайно от

всички е подложила

на заразяването

5-годишния си син Едуард

Съдейства й шотландският хирург към дипломатическата мисия д-р Чарлз Мейтланд, който зорко наблюдава как стара лечителка убожда детето. Мисията е тайна, никой не е посветен какви ги върши лейди. Посланикът е запознат със случката седмица по-късно, когато е сигурно, че всичко е преминало без усложнения. Самата Мери е пристрастна, защото 6 г. по-рано едва оцелява от болестта, а лицето ѝ остава покрито с белези.

След Константинопол семейство Монтагю пропагандира практиката в Англия, наричайки я “полезно изобретение за контролирана едра шарка” при която децата развиват лека до незабележима инфекция с незначителен риск от инфекция в сравнение с 30% смъртност при боледуване.

При завръщането си в Лондон мама Мери иска от д-р Мейтланд да ваксинира и 4-годишната й дъщеря. Лекарят неохотно се съгласява, но поставя условие да присъстват компетентни свидетели. Така трима медици от Кралския колеж наблюдават първата професионална имунизация в Англия.  Един от присъстващите, Джеймс Кийт, е толкова впечатлен от успеха, че кара доктора да направи т.нар. въвеждане и на шестгодишния му син – единственото му останало дете, след като шарката убива по-големите.

Медицинският термин на процедурата е инокулация (от латинското inoculatio) - вкарване на патогени в тялото на живи организми.

Методът обаче съвсем не е уникална народна медицинска практика на лечители в Османската империя. Има по-ранни сведения за прилагане на подобни техники на знатните в Китай и Индия. Защитата се постигала чрез примитивно ваксиниране, без изобщо лечителите да са имали представа за същността на процеса. Незнайно как стигнали до идеята за метода и го прилагали

чрез надраскване на кожата

със заразна течност от

раните на болни или чрез

издухване в носа на смлени

струпеи от вариола

Терминът “ваксина” е свързан именно с едрата шарка, но се появява чак след пробива на британския селски лекар д-р Едуард Дженър, смятан за бащата на имунологията.

През 1796 г. ученият доказва превантивния ефект от заразяването на хора с вируса на едрата шарка по кравите. А думата идва от латинския корен vacca – крава.

Методът се сблъсква със съмнения и отпор, за които днешният войнстващ скептицизъм на антиваксиналните групи е просто закачка.

Но Дженър е щастливецът в медицинската история. Той заразява деца с едра шарка и никое не се разболява. Освен това е сензационно, че още на момента е имал безгрешно усещане за пробив: С моя метод ще изкореним едрата шарка! 

Бил е прав.

Едва ли някоя друга епидемия е предизвикала толкова ужас, колкото едрата шарка. През XVII и XVIII в. 60 милиона души са загинали само в Европа. Болестта е убивала 40 от всеки 100 заразени. През 1979 г. след мощна кампания за ваксинации – благодарим, д-р Дженър! - СЗО официално обявява света за чист от вариолата.

За повече от 200 г. оттогава ваксините са извървели дълъг път и са спасили милиони.

Благодарение на ваксинацията човечеството успя да ликвидира едрата шарка, която убива най-малко триста милиона души само през миналия век, и цели пълно ликвидиране на полиомиелита — друга изключителна заплаха за здравето на човека. Почти 100 години след пробива на Дженър Луи Пастьор разработва ваксина срещу бяс, а след това е създадена ваксината срещу полиомиелит.

Световната здравна организация изчислява, че

днес ваксините спасяват

между 1 и 3 милиона

живота всяка година

През последната декада появата на значителни огнища на болести, предотвратими чрез имунизация, изведоха на преден план темата за световната антиваксинална “религия”. Тенденцията е устойчива и в условията на пандемията от коронавируса.

Парадоксалното е, че все още няма ваксина срещу COVID-19, а в много държави вече се организират протести срещу нея. В същото време в състезанието за създаване на ваксина всяка седмица се включва нова фармацевтична компания.

Ако учените знаят кои елементи на имунната система са най-важни за неутрализиране на вируса SARS-2, който причинява COVID, те могат да насочат по-прецизно усилията си към слабото място на патогена и да са по-успешни в концепциите си за ваксини и лечения, които да работят. За момента терапевтичните възможности не дават контрол над самия вирус, по-скоро се справят със симптомите и се борят да намалят уврежданията.

Докато последните изследвания показват, че антителата срещу COVID могат да бъдат загубени само за три месеца, на хоризонта се появи нова надежда:

пренебрегваната и все още

мистериозна в същността

си имунна Т-клетка

Някои от ваксините имат за цел в допълнение към антителата да успеят да задействат производството на тези клетки. Най-странното е, че когато изследователите тестват кръвни проби, взети преди пандемията, откриват Т-клетки, които са специално пригодени за откриване на протеини на повърхността на вируса. Това предполага, че някои хора вече са имали предварително съществуваща степен на резистентност срещу коронавируса, преди той някога да е заразил човек.

За кръстосана реакция

ли говорим? Неизвестните

са все още много

Очакванията са, че до месеци няколко ваксини ще получат безпрецедентното бързо одобрение от регулаторните органи. Това не слага точка. Теоретично, след като препаратът бъде лицензиран и препоръчан за употреба, неговата безопасност и странични действия продължават да се проследяват в реалния живот. Дотогава здравните власти залагат на нефармацевтичните методи на защита – дистанция и хигиена. Плюс още един начин за

косвено намаляване

на риска – с масово

ваксиниране срещу

сезонен грип,

за да се избегнат

кръстосани инфекции и

паралелни епидемии

през студените месеци.

Докато очакваме резултат от ваксиналните усилия за COVID-19, трябва да увеличим процента на ваксинация срещу грип, особено сред старите хора, които са по-податливи както на грип, така и на COVID-19, обясняват инфекционистите.

Особеното на идващия епидемичен сезон ще бъде едновременната циркулация на нови грипни вируси и новата коронавирусна инфекция, което увеличава рисковете за общественото здраве.

За да направи нещата по-сложни,

наличието на един вирус

може да увеличи

вероятността човек

да се зарази с друг 

- отслабената имунна система става лесна жертва на следващия патоген, който я връхлети.

И докато в държави с традиции във ваксинопрофилактиката правителствата увеличават поръчките за антигрипните инжекции, в страни със силни антиваксинални движения здравните власти се питат дали ще се похарчат заявените дози.

В някои страни от северното полукълбо, които са извоювали благоприятни условия с големи количества вакснини , имунизационните кампании са вече в ход.

Очаква се като цяло обаче доставките да закъсняват заради увеличаването на поръчките. Ваксините не са обикновен продукт и не може да се форсира производството. 

Затова главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев не се ангажира със срок за започване на кампанията сред хората над 65 г., които от миналата година имат право на безплатна ваксина. Тази есен

лимитът за ваксината

за грип 2020 - 2021 по

националната програма за

възрастни е 180  000 дози

Както и миналата година ще ги поставят личните лекари, а ако ваксините закъснеят, кампанията ще се удължи до декември, обясни доц. Кунчев.

Традиционно две компании внасят своите противогрипни ваксини у нас. Според експертите ефективността им е равностойна. Предварителните договорки са фирмите да доставят за свободния пазар общо около 180  000 дози. Те ще се продават в аптеките и в имунизационните кабинети.

Епидемиолозите препоръчват най-рисковите групи – възрастни, хипертоници, диабетици и всички останали с хронични заболявания, както и хората с понижен имунитет и бременните, да се ваксинират срещу грип. Да, препоръчва се и за бременните. Майката започва да се грижи за детето си много преди то да се роди, а ваксините са един от начините да предпази детето си от болести в първите месеци на живота му.

Ваксината срещу грип защитава не само майката, а “застрахова” и бебето, докато стане достатъчно голямо (на 6 месеца), за да бъде и то имунизирано. Това е особено важно, тъй като грипът и магарешката кашлица са опасни за кърмачетата.

Допълнителен аргумент за масови имунизации тази есен е, че се очакват два нови щама грип с висок епидемичен хъс. При новите разновидности винаги се очаква да боледуват повече хора, тъй като не са се срещали с вируса. За сегашния сезон това са

щамът “Гуандонг-Маонам”

– по-нова променена версия

на пандемичния свински

грип от А/ H1N1 от 2009 г.,

и А/H3N2 – мутирал потомък

на хонконгски грип

Нов е и единият В щам – “Вашингтон” от линията “Виктория”, а с другия от В групата - “Пукет” от линията “Ямагата”, сме се срещали наскоро.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, не очаква апокалипсис – колкото и да са нови вирусите, а строго погледнато те всяка година са нови, защото мутират, всеки от тях има сходство с вируси, през които по-голямата част от хората са минали.

Ваксината за грип е съобразена с очакваните щамове. Въпреки усилията на фармацията да създаде една “вечна” универсална ваксина, силната изменчивост на грипните вируси не го позволява. Причинителите на инфлуенцата мутират толкова бързо и предвижданията за доминиращите щамове са толкова несигурни, че не може да се гарантира пълна защита дори при точно прогнозирани щамове.

Успехът на ваксината през

отделните сезони е

различен и се движи

между 30 и 70%

Например за миналия грипен сезон Консултативният комитет по имунизации на Центъра за контрол на заболяванията оценява ефективността в САЩ на 39%.

Според институцията случаите на грип в Щатите са били между 39 и 56 милиона, което е довело до 26 милиона прегледа, 740 000 постъпвания за лечение в болница и 62 хиляди смъртни случая.

В съчетание с незнайно каква коронавирусна епидемия, подобна картина през зимата означава катастрофа. Страховете се споделят от всички правителства по света. Това насърчава здравните власти по места да говорят за масова ваксинация. Надеждата е профилактиката да намали натиска върху болниците през предстоящия сезон на паралелни епидемии – от коронавируса и от грип.

Разработчиците вървят по различни пътища към една цел

Много учени си партнират в подкрепа на технологиите, необходими за производството на ваксина срещу новата инфекция. Някои подходи са били използвани и преди, други са доста нови и се усъвършенстват в движение.

Живите ваксини използват отслабена (атенюирана) форма на патогена, който причинява заболяване. Този вид ваксина предизвиква имунен отговор, без да причинява заболяване. Терминът “атенюирана” означава, че способността на ваксината да причинява заболяване е намалена.

Инактивираните ваксини използват убита (неактивна) версия на зародиша, която причинява заболяване. Този вид ваксина причинява имунен отговор, но не и инфекция.

Най-малко седем екипа разработват ваксини, използвайки самия вирус в отслабена или инактивирана форма.

Векторните ваксини използват някакъв “носител”. Определен вирус се променя генетично да може да произвежда коронавирусни протеини в тялото. Тези вируси са отслабени, така че не могат да причинят заболяване. Различни подходи на метода се използват от над 25 екипа.

Други най-малко 20 се стремят да използват генетични инструкции (под формата на ДНК или РНК) за коронавирусен протеин, който предизвиква имунен отговор. Нуклеиновата киселина се вкарва в човешките клетки, които след това изхвърлят копия на вирусния протеин; повечето от тези ваксини кодират протеина на вируса.

Много изследователи искат да инжектират протеини на коронавирус директно в тялото. Могат да се използват и фрагменти от протеини или протеинови обвивки, които имитират външната обвивка на коронавируса.