Българският профил: надхвърляме процентите за света по обхванати от лечение, но и по рискове - над 20% са пушачи, над 30% пият алкохол поне веднъж седмично, 38% са пълни, 27% затлъстели.
Това са част от рисковите фактори, които определят нашият риск от възникване на сърдечносъдови инциденти. Една част от хората у нас знаят за риска, с който живеят, но го омаловажават, казвайки си: „ Това на мен не може да ми се случи. Аз няма да съм част от черните класации“. Повечето хипертоници имат изписана терапия, но всеки втори лекуван българин с високо кръвно не постига контрол над артериалното налягане. И въпреки че в сравнение със средното за света по-голям процент хипертоници са на лекарства, рискът за здравето им остава в горната половина на световната скала. Реалната причина за този парадокс е нездравословният живот, липсата на мотивация и недоброто придържане към терапията. Като типични балканци – у нас се пие и пуши повече.
Модерното здравеопазване прилага индивидуален подход при всеки пациент и се прицелва в цялостната превенция на сърдечносъдовите заболявания, което включва първична профилактика и контрол на рисковите фактори. Високите стойности на холестерола, наличието на захарен диабет, тютюнопушенето, лошата диета и слабата физическа активност са сериозни предпоставки за висок риск от възникване на сърдечносъдово събитие. Затова е важно хората да положат усилие и намалят рисковите си фактори, като променят начина си на живот и приемат редовно медикаменти, които понижават високото кръвно, холестерол и кръвна захар. Също така и медикаменти, които добавени към тази терапия допълнително да намаляват риска от възникване на СС инциденти, чрез синергичния си ефект – така наречените медикаменти за профилактика или грижа за сърцето.
Хипертонията е водещ рисков фактор за инсулти, инфаркти и други сърдечносъдови усложнения, както и за бъбречни проблеми. Свързано е също и с риска за диабет тип 2 – неинфекциозната пандемия, в която вече живее светът. Всичко това прави профилактиката на високото артериално налягане инструмент за понижаване на заболеваемостта и смъртността в поне три области на медицината, но сам по себе си контролът на кръвното не е достатъчен.
Това показват данните от първото българско участие в Глобалната инициатива на Световната лига по хипертония за измерване на артериалното налягане - изследването May measurement month. В инициативата у нас се включиха над 160 лекари в 23 области, като бяха обхванати близо 4000 българи, съобщи проф. Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония.
Над 70% от българите, участвали в измерването, се оказват с хипертония.
От тези, които са знаели за заболяването си, само 48% обаче са поддържали кръвното си в целевата граница. В същото време над 20% са пушачи, над 30% пият алкохол поне веднъж седмично и 38% са с наднормено тегло, 27% - със затлъстяване.
Данните стават достъпни в рамките на големия форум с международно участие Arteriale 2020, който се състоя в София.
За контролирано кръвно се приема до 140/90 мм живачен стълб, изключение е възрастта 80+, при която целта е под 160/90
Когато тези целеви стойности на кръвното налягане не се постигат трайно, пациентите остават с висок риск от сърдечносъдови инциденти, независимо че имат изписана адекватна терапия и лесен в сравнение с Европа достъп до кардиолог. Тук играе не малка роля придържането към терапията.
Често пъти медикаментите не се приемат в правилната доза, редовно се пропуска или трайно се преустановява приема им, което прави лечението неоптимално. В тези случаи рискът от възникване на събитие остава не добре овладян.
Мотивацията също е важен елемент в цялостната грижа за здравето. Не рядко хората поставят своето семейство и близки като приоритет, а себе си оставят на заден план. В тази посока психолозите съветват, че най-добрата грижа за нашите близки е, когато те са спокойни, че ние сме здрави.