Как са лекували рака в Древна Гърция

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9144848 www.24chasa.bg
Бащата на медицината Хипократ (410-360 г. пр. Хр.) е този, който описва рака и дава името на болестта.

Макар първият известен случай на заболяването рак да е записан през 1600 година преди Христа в Египет, бащата на медицината Хипократ (410-360 г. пр. Хр.) е този който го описва и дава името на болестта, която измъчва човечеството и днес, пише базираният в САЩ портал Greek Reporter, цитиран от dariknews.bg.

Хипократ описва няколко вида рак, наричайки ги „каркинос“, гръцката дума за рак. Наименованието е взето от начина, по който изглежда на плътта на човек един солиден злокачествен тумор, около който вените са опънати и оцветени на всички страни като краката на рак, според древните учени.

Концепцията на Хипократ се заключва в неговата хуморална теория, като той вярва, че тялото съдържа четири хумора (телесни течности) - а именно кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка. Всеки дисбаланс на тези течности би довел до заболяване и се смята, че излишъкът на черна жлъчка в определено място на органа причинява рак.

През II век след Христа Гален нарича доброкачествените тумори „oncos“, от гръцката дума за тумор, подуване или бучка, запазвайки каркиносите на Хипократ за злокачествените тумори.

Хуморалната теория за рака е била стандартна през Средновековието и е доминираща в в течение на над 1300 години. В този период аутопсиите са забранени по религиозни причини, като по този начин се ограничава развитието на знанията за рака. Лечението, основано на хуморална теория, остава популярно до XIX век, когато са открити клетките.

Тъй като древногръцката традиция забранява отваряне на тялото, Хипократ само описва и прави рисунки на видими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основава на хуморалната теория. Според хумора на пациента лечението се състои от диета, пускане на кръв и / или лаксативи.

Хипократ вярва, че ракът е резултат от излишък на черна жлъчка във всяка възможна част от тялото. Ако далакът не успее да изчисти тази жлъчка, пациентът ще развие някакъв вид рак. Той също така описва като ранни симптоми на рак горчив вкус в устата, който много вероятно е придружен от загуба на апетит.

Лекарите от онова време описват различни видове рак, включително скритите и очевидните, придобития и непридобития тип, както и размерите на тумора, вариращ от малък, като очна ябълка, до голям като пъпеш. Древните гърци дори са забелязали наличието на съдова дилатация в случаи на рак.

Според Гален най-често срещаните видове рак са на матката и ракът на гърдата, открити при жените.

При изследванията си на пациентите древногръцките лекари забелязват, че туморът на рака е осезаем и донякъде твърд на допир, с неправилна форма, прилепва към околната тъкан с разширение на вените, с по-ниска температура и понякога в определена част на тялото могат да се концентрират голям брой рани. Освен това причинява подуване и не е придружен от температура. За други характерни симптоми на рака се посочват острата болка и кървенето.

Що се отнася до лечението, древногръцките лекари се опитвали да дадат на пациента медицински решения, а ако те се окажат неуспешни, докторите премахват тумора с операция. Използвали билки като асклепия, лишеи, аристолохия, драконвоза, еритематозус, ерибумин, елеварос, стафиди и други.

За да премахнат злокачествената черна жлъчка, те правят и флеботомия. Ако това не е достатъчно, те отстраняват тумора чрез операция, ако е възможно, и продължават с каутеризиране на околните съдове, за да спрат прекомерния и опасен кръвоизлив.

След операцията пациентът трябва да следва определена здравословна диета и програма за упражнения, за да се почувства по-добре. Огромният брой използвани билки и лекарства показва, че древните лекари вече са знаели колко ниски са шансовете да преживее болестта.