Д-р Кирил Николчев: В пандемията бързо трябва да се намери начин да се улесни пътят на лечение на пациента

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9294538 www.24chasa.bg
Д-р Кирил Николчев е управител на американската биофармацевтична компания АбВи от основаването й в България през 2013 г.

В България достъпът до терапии е бавен - нужни са над 611 дни от одобрението на медикамента от Европейската агенция по лекарствата до въвеждането му от здравната каса у нас

- Д-р Николчев, преди около двайсетина години медицината преживя огромен прогрес с откриването на биологичните лекарствени продукти за лечение на автоимунни заболявания. АбВи е една от водещите компании в света в сферата на биологичните лекарства. Какво промениха тези лекарства?

- Биологичните медикаменти преобразиха терапията на пациенти с множество тежки заболявания, включително рак и автоимунни заболявания. Тези лекарства представляват големи, комплексни молекули, произведени от живи клетки или организми. Обикновено се създават посредством рекомбинантна ДНК технология за синтезиране на протеин, който се използва за лечение на конкретно заболяване. АбВи е

лидер в биологичната терапия за лечение на автоимунни заболявания

в сферата на ревматологията, дерматологията, гастроентерологията и офталмологията. Пациенти, които в миналото бяха инвалидизирани и в тежест на семействата, обществото и най-вече на самите себе си, получават шанса да бъдат активни и да живеят пълноценно.

- Каква беше 2020 г. за АбВи? Повлия ли световната пандемия на бизнеса ви в България?

- 2020 г. е трудна за АбВи, тъй като е трудна и за пациентите, лекуващи се с нашите лекарства. Пациентите с тежки автоимунни заболявания, хепатит С, болест на Паркинсон получават назначение или одобрение на терапията си от специализирани комисии, съставени от най-изтъкнатите лекари в дадена област, но разположени само в столицата и няколко големи града. Налага се пациентите да пътуват, да чакат в болниците за одобрение от експертни лекарски комисии, което освен че изисква пари и време, в тази ситуация е и доста рисковано. Да не говорим, че много от самите лекари в комисиите също са изложени на по-висок риск от зараза. И цялата тази логистика противоречи на смисъла от всякакви мерки срещу COVID-19.

Друг е въпросът, че и без коронавируса достъпът до терапия е достатъчно усложнен. Трябва да се намери начин да се улесни пътят на пациента до лечение, без да се налага да пътува из цялата страна, както и лекарите в експертните комисии да получават достойно заплащане за експертизата си. Например

да преглеждат телемедицински

пациента, онлайн да проверяват документите и изследванията му. Същевременно основната грижа за лечението и проследяването на пациента да имат лекарите по места, както на практика е и в момента.

- В какво са насочени научните инвестиции на компанията? Можете ли да дадете пример?

- Инвестициите са основно в терапии, насочени към тежки автоимунни заболявания, онкология и неврологични заболявания. За изминалата година, въпреки предизвикателствата на пандемията, компанията е вложила над 5 милиарда долара в разработката на нови лекарства. Над 16 хиляди водещи учени и експерти са ангажирани в научна и развойна дейност в АбВи, така че непрекъснато имаме нещо ново, което да предложим на пациентите по цял свят. За съжаление иновацията на компанията идва доста по-бавно в България заради системата на реимбурсация. В момента очакваме да бъде одобрена

нова индикация за терапия за остра миелоидна левкемия,

заболяване, което е с тежка прогноза. Надяваме се продуктът скоро да премине през всички етапи на одобрение, за да може да бъде заплащан с публични средства от здравната каса. Терапията ще бъде ценно оръжие в арсенала на българските хематолози, защото за някои от пациентите тя е последна опция да се подобрят.

- Какво е да бъдеш мениджър на глобална фармацевтична компания в България? Благоприятна ли е регулаторната рамка у нас? Достатъчно ли се инвестира в лекарства у нас?

- Да си мениджър на глобална фармацевтична компания означава да имаш много здрави нерви и да издържаш на стрес – натискът е много голям и вътре и извън компанията. Предполагам като при всеки мениджър, отговарящ за бизнес за десетки милиони. Фармацевтичните компании са на фондовите борси и се борят за инвестиции заедно с всички останали компании – автомобилни, софтуерни, комуникационни, военнопромишлени и т.н. Това, че правим лекарства, спасяващи живот, не ни дава предимство в очите на инвеститорите. Трябва да работим за печалба, за да съществуваме и да създаваме нови и по-добри лекарства - това е реалността.

За регулаторната рамка мисля, че е излишно да анализирам, когато европейският индикатор за бързина на достъп до лечение W.A.I.T ни поставя на едно от последните места. В България са нужни повече от 611 дни от момента на одобрение на лекарството от Европейската агенция по лекарствата до неговата реимбурсация.

Много нови лекарства закъсняват

да дойдат в България, както и много навлезли напускат страната. И зад всичко това се крие страдание на нуждаещи се хора. Но здравият на болния не вярва, така че обществото ни има да извърви много дълъг път, преди да си промени приоритетите. Например в посока, че нищо не е по-важно от доброто образование и доброто здравеопазване в една държава. Ако те са наред, всичко останало може да се нареди чудесно.