Не толкова вирусът, а реакцията на организма на човека към него е изненадваща, имаме дори пациенти с едновременно образуване на тромби и кръвоизлив, казва за "24 часа" кардиологът проф. Иво Петров
Днешната представа за същността на новата коронавирусна инфекция има малко общи неща с първото впечатение, че е нещо като обикновена респираторна инфекция или най-много грип.
“Все повече специалисти смятат, че тежко протичащият COVID е вирусна пневмония със сърдечносъдови усложнения. Тези увреждания на съдовете и сърцето са водещата причина за фатален изход. Виждаме го в практиката си.” Това каза за “24 часа” проф. д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология на “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център” и медицински директор на лечебното заведение.
Какво представлява мултисистемният възпалителен синдром, който през последните дни се коментира като ново проявление на коронавирусната инфекция?
Наблюдения за протичането на COVID като мултисистемен възпалителен синдром не идват само от САЩ, по-скоро американски учени обобщават резултати от опита на лекарите в много държави от Европа и от Китай. “И ние лекуваме подобни пациенти. Доказано е, че на това мултисистемно възпаление се поддава организмът на хора, които преминават през по-тежка инфекция с тенденция за дълго протичане – т. нар. дълъг COVID, популярен повече с английския термин лонг COVID. Едната му форма продължава повече от 4 седмици остра фаза. При другата последиците от инфекцията държат повече от 12 седмици или по-скоро
след известно
затихване се
появяват нови
симптоми”,
обясни кардиологът. Екстремният симптом, който протича с мултисистемно възпаление, е най-честата причина за фаталните усложнения при деца. Тези случаи са изключително малко във възрастта до 21 г., по статистика са много под 1 процент от общата смъртност от COVID.
“Мултисистемният възпалителен процес не е нещо ново – уточни професорът. - Сега синдромът доби популярност като акроним, но реално това е същата възпалителна буря, която е довела до цитотоксично разграждане на клетки, включително ендотелни (във вътрешната стена на кръвоносните съдове, кухините и сърцето) – така се образуват аневризмите.
За цитокиновата буря се говори повече от 8 месеца. Новото е обобщението на данните и новото име, дадено на цитокиновата буря, с последици върху сърдечносъдовата система.
При децата синдромът е много подобен на синдрома на болестта на Кавазаки, сходен е и механизмът. Специфичното е, че сегашният синдром е свързан конкретно с COVID, а при Кавазаки “подбудител” може да бъдат различни вирусни инфекции. И при двата синдрома има характерни находки като екстремно разширение на кръвоносните съдове, като цяло е полианевризмална болест със засягане най-често на съдовете на сърцето.
В по-късната фаза на коронавирусната инфекция се борим със сърдечносъдовите усложнения, характерни за напредналото заболяване след бурното копиране и намножаване на вируса, когато вече е провокирал масиран възпалителен отговор. За това говори фактът, че
в над 90% от
пациентите,
включително
децата, имат
изработени
(IgG) антитела,
а те се създават през третата-четвъртата седмица от началото на заболяването. Данните дават основание да се смята, че кардиолозите и ангиолозите се срещат с пациентите с мултисистемно възпаление във фаза, когато репликацията на вируса почти е приключила. Болните са отрицателни при PСR, антиген негативни са, но са изработили IgG антитела. На този фон се откриват масирани съдови усложнения и образуване на тромби. Това е една от най-драматичните форми на протичане на лонг COVID.”
Диагнозата на “новата” болест е сравнително лесна. Комбинация от лабораторни изследвания показва изменения, пораждащи съмнение за патологията. За потвърждение се правят образни изследвания за откриване на външни сърдечносъдови изменения - компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, доплер, ехокардиография.
“И в момента лекуваме такива пациенти, при които няма незасегнат орган или система. При мултисистемното възпаление се прилагат всички терапии и средства, които може да дадат добър ефект – разказа кардиологът. - В случая освен на медикаменти се разчита и на прилагане на високоскоростно кислородно обогатяване, интубация, на машина за екстракорпорална циркулация, хемофилтър, плазмафереза и всички други помощни средства, с които лекарят разполага. Въпреки всички усилия още от горчивия опит на Китай, Италия, Испания обаче се знае, че при продължително интубираните прогнозите неслучайно са лоши. При между 60 и 80% от тях интубирането не може да помогне в достатъчна степен, защото нарушенията вече не са само на ниво бял дроб, а са засегнати множество органи и задържането на живота е изключително трудно. Много често наблюдаваме при един и същи пациент едновременно както образуване на тромби, така и кръвоизлив -
в една зона
съсирвания
на кръвта,
в съседна
– кървене
Това е пример колко е многолико протичането на възпалителния, цитотоксичния и протромботичния процес.”
Сложен е не самият вирус, а реакцията на “гостоприемника” – конкретния човешки организъм, в който вирусът прониква, смята кардиологът. Според него заради многото скрити случаи на незабележимо леко или безсимптомно заболяване процентът на смъртност изглежда по-висок, отколкото ще се установи след време.
“Но за съжаление, ние – кардиолози, кардиохирурзи, ангиолози, ще има да се борим дълго с последиците от дългия COVID.
Късни поражения
ще откриваме
много дълго,
може и години
даже, и вероятно ще научаваме още много детайли за уврежданията. Не толкова заради несправяне с него в момента, а поради това, че вирусът е изключително многолик. Не се държи като нищо познато и дори много здравни системи, които сме сочили за пример в Европа и отвъд Океана, губят много хора и се оказват блокирани.
Епидемиолозите и вирусолозите могат да направят по-добри прогнози как ще се развива оттук насетне пандемията и ходът у нас, но като всеки лекар чета много по темата и се надявам, че повечето от ваксините ще са ефикасни и към новите мутации. Ваксините са направени да реагират на определени части от вируса, които са общи компоненти на неговите варианти. Другото, което дава поле за оптимизъм, е, че вероятно ще настъпи адаптиране между човешкия вид и вируса. Най-малкото ще намалее тежестта на протичане на инфекцията. Надеждата е войната, в която сме помежду си сега, да бъде изместена от приемливо съжителство. Например ХИВ вирусът не е вече така смъртоносен, както беше в началото. СПИН сега е контролирано с различни средства заболяване.
Допускам, че и за COVID по-реалистично е да очакваме не да го победим с една терапия, а да контролираме тежестта на протичането с множество средства в зависимост от фазата на инфекция. В момента се създава усещането за битка между различни средства за лечение, а тя е безпредметна, тъй като голяма част от тези добили популярност протоколи имат ефект в конкретна фаза на инфекцията.
Противоборството между ваксини и антивирусни средства е излишно, защото и двете са необходими и имат роля в борбата с вируса.”
