Значи ли синдромът “върти ми се на езика”, че изкуфяваме?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9440332 www.24chasa.bg
СНИМКИ: ПИКСАБЕЙ

Забравянето на думи може да идва от натрупването на много знания, а не от слаба памет

Сигурно ви се е случвало да не можете да си спомните нечие добре известно ви име. Отлично си представяте лицето на човека и ако ви кажат как се казва, веднага ще се сетите, но…

Това става често не само с имена, но и с други думи, анализира явлението Би Би Си. Общата идея, която изразяват тези думи, ви е ясна, в главата ви изскача информация, свързана с тях, но езиковият им еквивалент напълно ви се губи. При това сте напълно уверени, че ги знаете добре.

Забравянето на думи е типичен когнитивен проблем при хора на средна възраст и нагоре. По правило това

става неочаквано

даже и с най-употребявани

термини и имена

на приятели

Не се плашете – дори честите случаи, когато нещо ви се върти на езика, а не се сещате, не са признак на влошена памет.

Учените изясняват, че най-големи проблеми на мозъка причиняват собствените имена и названията на предмети. Ступорът може да продължи от няколко секунди и минути до часове и да стане непоносим. Хората на възраст често се оплакват от това явление като дразнещ момент на стареенето.

Неслучайно наричат усещането “на върха на езика” (на английски - tip-of-the-tongue, съкратено TOT). Но действително ли такива моменти вещаят нещо сериозно, което става с мозъка ни?

Специалистите, изучаващи феномена ТОТ и причините за него, срещат трудности също като астрономите, проучващи появата на свръхнови звезди. Те знаят, че синдромът рано или късно ще се появи, но кога именно?

Тази неопределеност доведе до два различни способа на изследване за възникването на това състояние – естествен и експериментален, в лаборатории. Учените се опитват да измерят два аспекта: колко често се появява феноменът и каква е вероятността човек да си спомни забравената дума, без да търси в интернет или помощ от приятел. Помагат им дневници, които участници в експериментална група записват случаи на ТОТ, които са преживели. Резултатът:

студентите изживяват 1-2

такива случая на седмица,

а хора на 60-70 г. – малко по-често, но не постоянно. На възрастните над 80 г. това се случва поне 4 пъти седмично.

Дневниците показват, че епизодите, в които думата е “на върха на езика”, в повечето случаи приключват успешно – с времето хората се сещат за нея в 90% от случаите.

Интересен е експериментът на психолозите от Харвард Роджър Браун и Дейвид Макнил, които изпробват състоянието “върти ми се на езика” в лабораторни условия. Те откриват, че то възниква често, когато питат участник в опита за словесното изражение на някое рядко срещано понятие. Например: как се нарича измервателният уред за определяне на ъгъла между Слънцето или някоя звезда и точка от хоризонта. Това е рядката дума секстант. На онези, които не се сещали за нея, изследователите задавали допълнителни въпроси. И установили, че те могат да съобщят определена, макар и непълна информация за термина, който не могат да си спомнят. Например

отговорили колко

срички има в него

и с коя буква започва

Дори и когато грешали, често сбърканата дума била близка по значение до секстант - например компас или астролабия. В други случаи предлагали отговор, различен по смисъл, но близък по звучене като “секстет” или “сектант”.

Такива грешки дават на специалистите важна информация за това как знанието и намирането на думи е устроено в нашата памет. 

Проучвания с участието на по-стари хора показват, че е по-малко вероятно те да дадат частична информация за думата, която опитват да си спомнят, например първата ѝ буква. Установено е също, че с възрастта се наблюдава увеличаване на случаите на ТОТ, посочва Би Би Си.

Това може да се възприеме като свидетелство за отслабване на връзките между значението на понятията и тяхното словесно обозначаване в дългосрочната ни памет. Но то може да означава и нещо съвсем друго.

Психологът Дона Далгрен от Югоизточния университет на Индиана, САЩ, смята, че главният проблем не е във възрастта, а в знанието. Според нея възрастните хора имат

голям обем информация,

натрупана в

дългосрочната им памет,

и поради това по-често страдат от синдрома “на върха на езика”.

Той може и да е полезен - изпраща на стария човек оптимистичен сигнал, че знае думата, макар и в момента да не може да си я спомни. Това е метакогниция - състояние, в което осъзнаваме собствените си мисли и възможности и разсъждаваме над уменията си да създаваме стратегии за по-ефективно изпълнение на дадена задача. Метапознанието е знание за това

какво знаем и как

научаваме нови неща

В този смисъл ТОТ показва на възрастните, че ако отделят повече време на проблема, той ще завърши успешно, тоест ще си спомнят думата.

От тази гледна точка случаите на “върти ми се на езика” може въобще да не означават отказ на паметта, а представляват ценен източник за получаване на информация, макар и не веднага.

Ако сте човек от по-старото поколение и ви тревожи броят на случаите, когато не можете да си спомните думи, изследователите дават следния съвет: за да намалите тези инциденти, правете аеробни упражнения, или с други думи, поддържайте физическата си форма. Ако за пореден път ви мъчи усилие да се сетите познато име или просто понятие, отидете да се разходите или се натоварете физически по друг начин.