По предварителните данни от клиничните изпитания на най-напредналата, спира асимптоматичното разпространение на коронавируса и потенциално осигурява по-дълготрайна защита. Хипотетично белтъчните ваксини защитават повече хора с отслабен имунитет, като минус се сочи риск от алергии
До няколко месеца се очаква палитрата на ваксините срещу COVID да се попълни с третия възможен тип. Белтъчните ваксини са от класическия вид и тяхното производство е технологично по-бавно от вече одобрените ваксини на базата на информационна РНК (иРНК), каквито са ваксините на “Пфайзер”/“Байонтек” и “Модерна” и на векторните ваксини, от които европейският регулаторен орган засега е одобрил само продукта на “АстраЗенека”.
Най-близо до финал е продуктът на биотехнологичната американска компания "Новавакс".
Белтъчните ваксини се очакват с голям интерес най-малко по две причини. Първо, теоретично им се приписва потенциал да защитават по-добре хора с отслабен по някаква причина имунитет. Второ, от междинните данни от клиничните изпитания продуктът на “Новавакс” спира асимптоматичното разпространение на коронавируса и също така потенциално осигурява по-дълготрайна защита. Като възможен минус при всички препарати от този тип се сочи риск от алергии заради белтъчната съставка. Но продукта на "Новавкс" не е жива ваксина и освен това е стабилна при обикновени хладилни температури.
Подходът на американската компания към създаването на ваксината е възможно най-класически и подобен на този на доказаните ваксини срещу херпес зостер и хепатит В например.
Ваксината NVX-CoV2373, за разлика от останалите три одобрени ваксини, които „работят чрез "заблуждаване" на клетките на тялото, за да произведат частите на вируса, които след това задействат имунната система“, тя „се състои от протеини от вирус, който вече е прикрепен към носител и те активират имунната система директно”, обяснява във "Фармасютикъл технолъджи" британският професор по епидемилогия и медицина Пол Хънтър от Университета на Източна Англия.
Ваксината инжектира синтезирана леко модифицирана версия на протеина на шипа на вируса, вместо да “инструктира” тялото да го създаде. Тези ваксини стимулират имунния отговор, като директно доставят частици от вируса, срещу които са създадени. Белтъкът се комбинира със съединение, наречено адювант, което ускорява имунния отговор и прави ваксината по-ефективна.
След ваксинирането имунната система идентифицира протеиновите частици като чужди произвежда срещу тях естествена защита (антитела и Т-клетки). Ако по-късно човекът влезе в контакт с вируса, имунната система ще разпознае протеина на вируса и ще бъде готова да го атакува. Антителата и имунните клетки могат да предпазват от COVID, като работят заедно за каскада от цели: да убият вируса, при несполука да предотвратят навлизането му в клетките на тялото (само така могат да се размножават) и като последна възможност - да унищожат заразените клетки.
В края на януари компанията заяви, че междинен анализ от фаза 3 на клиничното изпитване при над 20 000 души показва 89,3% ефективна защита. Около 27% от доброволците са на възраст над 65 г. и не се съобщава за сериозни сигнали за странични ефекти при тях. Част от проучването е във Великобритания, където циркулира така нареченият нов британски щам на коронавируса и според известните досега данни ваксината се справя с него. Южноафриканското проучване на ваксината е първото, което успокоява, че тамошният нов вариант 501Y.V2 може да бъде победен с помощта на ваксини. Последните данни от лабораторни експерименти предполагат, че този вариант е частично устойчив на антитела, генерирани от хора, които са се възстановили от COVID, както и на тези, предизвикани от други ваксини. "Новавакс" очаква да допълни данните с изпитвания върху още два големи пула и да подаде документи за разрешаване за употреба. Компанията води разговори с регулаторни органи в САЩ, Великобритания, Европа, Канада и Австралия. Агенцията за регулиране на лекарствата и здравните продукти в Обединеното кралство вече започна преглед на NVX-CoV2373. "Новавакс" се надява, че може да подаде молба за спешно одобрение в световен мащаб през следващите два до три месеца.
Балтъчни ваксини разработват доста компании, но са на по-ранна фаза на изпитвания за безопасност и ефективност. Подходите са сходни, въпреки че някои използват протеина от шипа, други на фрагменти от него, трети - от "тялото" на вируса. Такава е разработваната в Русия ваксина "Вектор", ваксината на "Санофи"/GSK, продуктите на няколко биотехнологични лаборатории в Китай, има и кубински кандидат.
Водещият китайски производител на ваксини "Синофарм" планира да въведе своя новоразработен кандидат за рекомбинантна субединична ваксина в клинични изпитвания. След одобрение в неделя друга, по-малка китайска компания започна проучвания от късна фаза с 10 000 души в Пакистан, като 30% ще са възрастни хора.
Щом заимства толкова много частички от вируса, може ли белтъчната ваксина да разболее, вместо да създаде защита? Не! Пречистените протеинови антигени във ваксината не могат да се възпроизвеждат и по тази причина не могат да причинят COVID. Протеините от проникващата част на коронавиурас са “изпразнени” от елементите, които имат сила да копират вируса, те са нещо като празна кутия. Но “опаковката” служи на организма за разпознаване на вируса при евентуална среща с него и насочва имунната система къде да удари. Според разработчиците на този вид ваксина тя се представя по-добре срещу новите варианти на вируса. Вместо телата ни да правят копия на протеина за стимулиране на имунната система, с протеините пристигат готови.