- Д-р Миндов, както показват различни изследвания, при много от болните от COVID-19 е нарушен електролитният баланс. Наблюдавате ли това при Вашите пациенти?
- Реално ние нямаме пряк контакт с пациента, докато той е болен, тъй като е под карантина. Когато е с температура, трябва да се погрижим, а това често се неглижира. Фебрилното състояние води до обезводняване, а то пък до температура, говорим за порочен кръг. Рехидратацията е един от ключовите моменти за сваляне на температурата, тя е възможност да се повлияе чисто физиологично, за да не се влоши състоянието, да не се развие пневмония и върху всички патогенетични процеси, които водят до усложненията. Често се пропуска, а тази терапия е изключително важна, както е важно не само да се приемат определените лекарства, но и правилните дози. Аз мога да обуча моите пациенти как да следят това състояние в домашни условия.
- Какво препоръчвате на хората, които се лекуват вкъщи? Какво трябва да знаят?
- Първо трябва да преценим общото състояние на организма. Най-простото е да погледнат езика. Той трябва да е мокър, все едно е бил във вода. Ако е сух, напукан, бял, това означава, че имаме недостиг на течности. Причината може да е различна, но налага рехидратираща терапия. Много са медикаментите на пазара, но най-вече е нужно да се пият течности под всякаква форма включително и готови, като например, „Стоперол Хидра“ или електролитен разтвор, който може да си направят сами, защото тези хора често не могат да излязат от дома си. Хидратацията помага и поддържа физиологичните нива на всички електролити и цялостната обмяна на организма. Набляга се на антибиотиците, но не бива, защото в някои случаи те имат обратно въздействие. Когато има фебрилно състояние, а то е при 100% в случаите на пневмония, освен всички неща, които се дават, трябва да се набляга и на рехидратиращата терапия. Не бива да се изпуска. Даваме антибиотик и пробиотик, а при фебрилно състояние освен антипиретик трябва да се даде и електролитен продукт като „Стоперол Хидра“, например.
- Д-р Миндов, как хората, които са на домашно лечение, могат да поддържат електролитния си баланс. Какво трябва да правят?
- Да го следят. В организма се натрупват доста токсини и с една по-обилна рехидратираща терапия вредните съставки ще бъдат изхвърлени чрез урината. Ако диурезата е недостатъчна, се повишава токсичният риск, дисбалансът може да доведе до влошаване на състоянието извън инфекциозния агент. Поддържането на електролитния баланс трябва да бъде включено в основната терапия. Рехидратиращата терапия трябва задължително да бъде включена като трети основен стълб. Навлязоха достатъчно подобни препарати, които са достъпни и евтини. Просто се изпускат. Затова трябва да се говори.
- Кои са най-сериозните проблеми и трудности, пред които колегията е изправена във времето на пандемията?
- Много динамични бяха нещата. През ноември и декември големият проблем беше, че ние не бяхме имунизирани, а бяхме контактни постоянно. Много колеги се разболяха, много и починаха. Буквално си дадоха живота, затова че нямаха предпазни средства. Знаете, в ситуация на извънредна и кризисна обстановка държавата не подсигури или го направи с някакви съвсем неадекватни предпазни средства хората си на първа линия. По линия на лекарския съюз получихме няколко маски и дезинфектанти и по линия на нашата организация на общопрактикуващите също. Най-вече проблемите бяха организационни – да се дадат точни и ясни указания какъв да бъде редът на прием, да има коридори, защото освен COVID-19 има и други болести и те са не по-малко смъртоносни от него. Не по-малък проблем през цялото време беше и липсата на достатъчно информираност и на ръководства от МЗ. Освен заповедите на здравния министър, които са чисто административни, друго нямаше. Не беше създаден ред в поликлиниките, а после обвиниха личните лекари, че изпращат хората в болниците. Не искаме сега да се случи същото. Това са и страховете ни днес. Затова наблягаме на ваксинацията и искаме ваксини. Масовата ваксинация срещу COVID-19 трябваше да започне от нас и ние да бъдем основно натоварени, това да е наш ангажимент.
- Защо управляващите неглижират доболничната помощ?
- Може би към тях трябва да е насочен този въпрос. За мен е необяснимо. Защо не казаха още в началото, че всяко лечебно заведение в срок от 1 януари до 15 февруари трябва да изготви списъци с всички желаещи и да обяви на видно място, че ги изготвя при това независимо дали лекарят иска или не. Трябваше да бъдем задължени. Аз направих, но мой колега каза, че след като никой не го задължава, няма да прави. После дойдоха ваксините. В началото всеки взимаше колкото иска, а после дават ваксини за по-малко от 1/10 от записаните. Създаде се пълен хаос. Пациентите са ощетени по този начин. Защо няма ваксини? Никъде не се обобщи информацията колко хора сме записали, а ако в самото начало ни бяха задължили да изготвим списъци и да представим информацията, щяха да има и обобщените данни, и представа за възрастовата структура, и за рисковите групи. В тази ситуацията щяхме да получим първо за най-възрастните и уязвимите. Не да пускат сега зелени коридори и не телекомуникационни фирми, чиито екипи са на средна възраст 30 години да избират между три вида ваксини, а в същото време за хората над 65 години да няма. Това не го разбирам. Продължава да е така.
Д-р Георги Миндов е общопрактикуващ лекар и председател на Организацията на общопрактикуващите в София. Категоричен е, че предимство при ваксинирането в настоящия момент трябва да имат възрастните и хората с различни заболявания, които са сред най-уязвимите и при които COVID-19 протича изключително тежко и най-често има фатален край. Д-р Миндов признава, че масовата ваксинация е трябвало да бъде основно ангажимент на личните лекари.