Защо и някои ваксинирани се разболяват от COVID

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9691347 www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

Създаването на реалистична представа за възможностите на ваксините е профилактика на антиваксинални настроения.

COVID-19 ваксините са безопасни и ваксинирането ще ви помогне да се предпазите от развитие на тежка коронавирусна болест и смърт от нея. Толкова.

Това е официалната декларация на производителите на ваксини. С нея и нито дума повече се ангажира и Световната здравна организация. Никой никога не е давал гаранция, че всеки ваксиниран е застрахован от разболяване. Не защото ваксините са лоши, а защото поради уникалността на хората 100% успех не се случва при нито една ваксина. Макар и малък процент от ваксинираните не развиват имунитет поради особености на своя организъм или нетипично взаимодействие между ваксината и тялото. При ваксините, които се използват от десетилетия, животът сочи средно 5% нон-респондери – хора, които не развиват защита срещу причинителя на даденото заболяване. Вероятно с натрупването на опит от милиарди случаи това ще бъде процентът и при COVID ваксинациите. Колкото повече дози бъдат поставени, толкова по-голяма е вероятността сред получателите да има хора с “грешен” отговор. Но засега проучванията върху сравнително малко хора и за период от едва няколко месеца показват под 1% при завършен курс ваксиниране.

Създаването на реалистична представа за възможностите на ваксините е начинът да се избегне помпане на антиваксинални настроения от “излъгали се”, че инжекцията е абсолютната им застраховка за недосегаемост от вируса. 

Пред скоби е, че при двудозовите ваксини първата игла все още не дава никаква гаранция за изработен имунитет. Изнасят се обнадеждаващи изследователски данни за наличие на антитела и в третата седмица след първата доза на някои от одобрените видове ваксини, но се смятат за етапно и очакващо препотвърждаване знание. Заключение ще има след доказване с допълнителни данни. Дотогава - предупреждават експертите - хората между първа и втора доза се смятат за незащитени от заразяване и боледуване, включително в тежка форма и със смъртен изход. Денят на втората игла също не означава автоматично преминаване към недосегаемите. Всяка от компаниите производителки е написала в “листовката” на ваксината си след какъв период се очаква да е налице защита. Това са биотехнологичните условия за ефективност на ваксината по подразбиране.

В редки случаи процесът се затруднява от други фактори.

1. В реалния живот ваксината може да се компрометира от неправилно прилагане. Случва се рядко – светът се радва на ваксините и медицинските лица ценят всяка капка, но стават и гафове. Например добиха известност случаи на поставяне на частични дози в Калифорния, САЩ, и обратното – на петорно количество на служители в старчески дом в Германия. За сериозни последици обаче не се съобщава.

Други пробойни може да се създадат, ако флаконите не се държат на необходимата температура или ако инжекцията се направи на неправилно място на ръката.

2. Новите варианти и очакваните следващи щамове също може да се окажат фактор за провал. Засега няма данни някоя от мутациите на вируса да разоръжава напълно ваксините, но теоретично е очаквано. В отговор биотехнологичните лаборатории вече надграждат продуктите си да са ефективни към последните версии на патогена. “Модерна” вече съобщи, че ще пусне нова подобрена ваксина още наесен. Останалите производители също работят по промени, за да осигурят по-добра защита срещу вариантите. В момента се хвърлят титанични сили за разчитане на възможно най-голям брой геноми, за да се установят масовите мутации и колко са агресивни. Според това ваксините ще бъдат надградени, за да могат да неутрализират нововъзникващите щамове толкова добре, колкото и оригиналния.

3. COVID ваксините имат слаб, а в редки случаи нулев резултат и при хората с потиснат в някакава степен имунен отговор. Такива по презумпция са възрастните – теоретично имунната система се “изтощава” с годините, хроничи заболявания допълнително подриват капацитета и. На този фон изглеждат прекрасни съобщенията, че клиничните изпитвания за ваксините срещу коронавируса показват висока степен на ефикасност и след 65 г. Липсва подобен оптимизъм за хората с вроден имунен дефицит. Както и за подложените на химиотерапия за рак или лекувани с други медикаменти, чиято цел е да потискат имунната система – например след трансплантация.

Трите групи фактори плюс "прозоречния период" между поставянето на ваксините и изработването на имунитет създават пул от неизвестен брой уязвими за вируса хора, част от тях дори не знаят, че са с повишен риск. Защитата им може да бъде единствено социална – резултат от човешкото в човека. Казано просто: силният да пази слабия. В конкретния случай означава, докато се създаде масов имунитет, да се спазват мерките за ограничаване на разпространението - правилно използване на маски, хигиена на ръцете и помещенията.

“Както се вижда от данните до момента, никоя ваксина не предпазва 100% от инфектиране - коментира доц. Нина Янчева-Петрова, дм, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност на инфекциозната болница “Проф. Иван Киров”. - Протекцията е в 100% от тежко заболяване, като трябва да се има предвид периодът след ваксинирането и дали са направени и двете дози от ваксината. След първата трябва да са минали поне 14 до 21 дни, за да започне организмът да изработва защитни антитела. По данни от международни проучвания около 80% от ваксинираните с първа доза ваксина на основата на иРНК на третата седмица имат изработени протективни антитела. Докато 14 дни след втората доза протективни антитела има вече при около 95% от ваксинираните.”

Доц. Янчева цитира американско проучване сред медицински персонал, което показва, че 1% от ваксинираните са се инфектирали, като при повечето заболяването е протекло безсимптомно и по-голямата част са били в периода преди получаване на втората доза.

“Към момента и в нашата практика виждаме инфектирани пациенти, които са били ваксинирани с една доза - разказа инфекционистката. - Част от тях вече са били инфектирани, но в инкубационен безсимптомен период на заболяването, когато са се ваксинирали. При други инфектирането е настъпило в първите дни след ваксинирането, когато все още няма изработен имунитет. Така че, докато минат поне две седмици след втората доза ваксина, спазването на социални мерки като носене на маски и дистанция е важно.”