Как се лекува мононуклеозата?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9695649 www.24chasa.bg

Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Мононуклеозата (жлезна треска) е остра заразна болест, причинявана от един вид човешки херпесен вирус - т.нар. Епщайн-Бар вирус.

Тази инфекция е много разпространена по света. В развиващите се страни и сред групи от населението, живеещи при лоши социални и хигиенни условия, заразяването става още в ранната детска възраст и болестта протича леко или безсимптомно.

Типична мононуклеоза все по-често има и в развитите страни. Там инфектирането става по-късно - в ученическа и младежка възраст. И в тези случаи обаче клинични прояви има при до 50% от заразените.

Източник на заразата е само болният човек - в острия стадий на болестта и известно време (до 1 година) след изчезване на симптомите. Вирусът се съдържа в слюнката и се предава със замърсени ръце, храни, предмети от бита (играчки, носни кърпи, прибори за хранене), при пиене на вода от един съд и при целуване. Заради това наричат мононуклеозата "болест на целувките". Възможно е и заразяване при преливане на кръв от болен човек.

Инкубационният период е месец - месец и половина, а възприемчивостта на хората е всеобща. Типичните прояви при по-големи деца и младежи са: повишена температура, неразположение, главоболие и отпадналост, ангина и фарингит, лимфаденопатия (увеличени лимфни възли, особено задно-шийните), увеличен далак.

Много характерни са промените в кръвната картина - повишен брой (над 50%) на моноцитите и лимфоцитите и наличие на около 10% атипични клетки. В серума се доказват високи титри на антитела срещу Епщайн-Бар вируса. При повече от 95% от болните са повишени и чернодробните ензими, а при някои има и жълтеница.

Диагнозата се поставя въз основа на типичните клинична картина и лабораторната находка. Боледува се една до няколко седмици и настъпва пълно оздравяване и изработване на пожизнен имунитет.

При много малък процент по-възрастни болни оздравяването става по-бавно, а може да има и рецидиви. При малки деца поради лекото протичане болестта често остава неразпозната. Дори и когато е клинично проявена, тя протича доброкачествено и усложненията са рядкост. По-висок риск има при хора с имунодефицитни болести. При тях острата фаза може да е много тежка и да доведе до сериозни увреждания. Те могат да бъдат сърдечни, бъбречни, по нервите и кръвта. При малък процент от болните може да настъпи разкъсване на далака. То се проявява с болки в корема, болка, насочена към лявото рамо, и симптоми на остра кръвозагуба.

При мононуклеозата няма специфична терапия. Прилага се само симптоматично лечение - аспирин, парацетамол и други противовъзпалителни препарати.

Понеже се засяга и далакът, боледуването трябва да е в режим на легло, а след оздравяването да се ограничават физическите натоварвания и спортуването (особено вдигане на тежести) поне за 1 месец или докато далакът достигне нормалните си размери.

По време на боледуването трябва да се спазват строги хигиенни мерки - редовно миене на ръцете (на болния и на този, който го обслужва), използване на индивидуални прибори за хранене, чаши за вода, индивидуални тоалетни принадлежности, носни кърпи, кърпи за лице и т.н.

Още експертни отговори на читателски въпроси четете на сайта 24zdrave.bg