В Европа се губят годишно 1,6 млн. години живот в добро здраве заради грохота на трафика
През 2011 г. франкфуртското летище – най-голямото в Германия и едно от най-натоварените в света, откри четвърта писта. Събитието надигна вълна от протести и досега всеки понеделник там се събират демонстранти срещу шума и замърсяването от аерогарата, където всяка минута излита или каца самолет.
Въздушните коридори бръснат покривите на къщите и един от тях минава точно над дома на кардиолога Томас Мюнцел. Загрижен за здравето си, преди 10 години той се фокусира върху
изследвания за
влиянието на
грохота от
самолетните
двигатели
върху сърцето
Излагането на силен шум отдавна се свързва със загубата на слух. Тътенът на трафика е и сред най-големите причинители на психологически стрес наред със замърсяването на въздуха, пасивното тютюнопушене и облъчването с радон.
Статистиката сочи, че около 1/3 от хората в Европа и САЩ са подложени на нездравословни шумови нива, които започват от 70-80 децибела. За сравнение високият разговор е около 60 dB, шумът от коли и камиони – 70-90 dB, а този от сирени и самолети стига до 120 dB и повече.
В последните години много проучвания свързаха силния шум с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и учените обясняват механизмите, по които става това, съобщава Би Би Си.
Живеещите около летището във Франкфурт например са със 7% по-висок риск от инсулт в сравнение с тези от по-тихите квартали, показа проучване сред над 1 млн. души. Анализ на 25 000 починали от сърце жители на района край цюрихското летище установи, че
силно са се
повишили
смъртните
случаи през
нощта, особено
сред жените
Учените установяват и виновника: значителни промени в ендотела - тънък слой специални клетки, които покриват вътрешността на кръвоносните съдове. От шума този слой се възпалява с потенциално опасни последици.
Това става по следния механизъм. Когато шумът достигне до мозъка, той активира две важни области - слуховия кортекс, който интерпретира звука, и Бадемовидното тяло, или амигдала, което управлява емоционалния отговор на неприятни усещания. С усилването на шума, особено по време на сън, амигдалата предизвиква реакция на тялото при рискови ситуации, която го подготвя да се съпротивлява или да бяга от опасността.
Тази реакция води до отделяне на хормони като адреналин и кортизол. Някои артерии се свиват, други се разширяват, кръвното се повишава, храносмилането се забавя, захари и мазнини нахлуват в кръвообращението, за да укрепят мускулите.
Подтиква се образуване на опасни молекули, които причиняват оксидативен стрес и възпаления по вътрешността на кръвоносните съдове. Тази ендотелна дисфункция (нарушен баланс между съдоразширяващите и съдосвиващите субстанции) влияе върху кръвния поток и нарушава многобройни процеси, причинявайки сърдечносъдови проблеми, високо кръвно, натрупване на плака в артериите, затлъстяване и диабет.
Наблюдения върху хора и мишки показват, че ендотелът престава да работи добре само след няколко дни излагане на шум от нощни полети. При хора, подложени на грохота на влакове, докато спят, функцията на кръвоносните съдове се нарушава почти веднага, показва изследване на Томас Мюнцел. И това важи не само за пациенти със сърдечни проблеми, но и за здрави хора.
“Изненадани сме, че
дори младежи,
изложени на
силен шум
само една нощ,
получават
ендотелна
дисфункция
А смятахме, че до това се стига за години”, обяснява д-р Мюнцел. Въпреки че много въпроси все още са без отговор, трупат се доказателства за връзката между шумовото замърсяване и упадъка на здравето. Доклад на СЗО, цитиран от Би Би Си, констатира, че всяка година хората в Западна Европа губят общо 1,6 млн. години живот в добро здраве заради шума от трафика.
Тази цифра е базирана на броя преждевременни смърти, пряко причинени от излагане на шум, както и от трайни болести, свързани с шумна околна среда.
Техният брой ще продължава да расте. През 2018 г. 55% от хората са живели в големите градове, а до 2050 г. се очаква те да достигнат до 70%, казват от ООН.
Притиснати от общественото недоволство, някои правителства опитват да вземат мерки, като забраняват нощните полети, стимулират “тихите” технологии и глобяват за вдигане на шум.
Хората могат да си помогнат и сами, като
поставят
шумоизолираща
дограма, дебели
завеси или се
преместят в
по-тих квартал,
ако могат да си го позволят. По-евтиният вариант е да ползват тапи за уши през нощта или да преместят спалнята в най-тихата част на дома, съветва Матиас Баснър, психолог в Университета на Пенсилвания.
Според него такива мерки трябва да вземат дори хора, които не обръщат внимание на силния шум и той не им пречи. “Ако живеете в Манхатън, не забелязвате колко е шумно там, защото сте свикнали. Но дори и да сте се приспособили към шума психически, това не означава, че той не се отразява на здравето ви”, предупреждава специалистът.
