Акад. Богдан Петрунов: Клетъчният имунитет, а не антителата, е решаващ за защита

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9717754 www.24chasa.bg
Имунологът академик Богдан Петрунов

Клетъчният имунитет, а не антителата, е решаващ фактор за защита срещу коронавирус. Антителата започват да намаляват след няколко месеца, това е много индивидуално. Това заяви имунологът и алерголог акад. д-р Богдан Петрунов по Нова тв.

На въпрос дали хората с поставена първа доза от ваксината на "Астра Зенека" трябва да си поставят и втората, акад. Петрунов заяви: "Нека да си я поставят, зашото няма данни за тромбози след втората доза".

Той добави, че тези случаи са пренебрежимо малко и се случват много рядко - на 25 милиона имунизирани са регистрирани 86, като при 48 от тях тромбозите са в мозъка, а останалите - в стомаха. "Случаите на тромемболия при хората, които са болни от коронавирус са много повече, отколкото при поставяне на ваксина", обясни акад. Петрунов.

Според него вероятно ще се наложи хората, които вече са се ваксинирали с РНК ваксина, да си поставят и трета доза наесен. 

"Коронавирусът мутира постоянно. Вече има над 15 000 варианта. Огромната част от тях загиват, защото те не са биологично важни за вируса. Някои от тях продължават да съществуват и представляват сериозен проблем. Постигането на колективен имунитет може да стане само при много голяма част ваксинирани", обясни акад. Петрунов. Затова според него е възможно да се налага всяка година да се поставя ваксина, подобно на ваксините срещу грип, които се поставят ежегодно, тъй като са активни срещу определени щамове.

„Не съм убеден, че колективният имунитет у нас ще бъде постигнат в обявените срокове. Смятам, че той е възможен в България не по-рано от следващата година”, каза още акад. Петрунов и уточни, че, ако преди се е говорило, че са нужни 60-70% ваксинирани и преболедували за постигане на колективен имунитет, то сега се говори за 80-90%.

Той добави, че поради голямата изменчивост на вируса борбата с него ще е трудна.