Синузитът, алергичната хрема, грипът и респираторните инфекции като цяло са класическият заподозрян крадец на обоняние и свързаното с това разстройство на вкуса. COVID, който във всичко е по̀ така болест, вкара нюанс: невъзможността да усетиш ароматите се появава още в острия стадий, а не като опашка след инфлуенца или агресивна настинка, както се знаеше досега. Другата честа
причина да не усещаш
с носа кафе ли пиеш,
или черен чай, са
травми на главата
Неприятният дефицит е също така една от изявите на остаряването и невродегенеративни изменения, може да е свързан с болестта на Паркинсон, да се дължи на някои лекарства. Много често причината се смята за идиопатична, казано човешки, не може да се определи. Страдат около 23% от населението на земята, а около 5% от хората по света са с функционален дефицит, който е проблем предимно за възрастните хора.
Лошата новина е, че загубата на обоняние (аносмията) е много по-често разпространена, отколкото сме си мислили, а още по-коварното е, че обонятелната дисфункция е хроничен стрес за нервната система. Хубавата новина обаче е, че за голяма част от засегнатите има шанс. Или поне така смята екипът на проф. Томас Хумел - ръководител на център по обонянието и вкуса към Катедрата по оториноларингология към Медицинския факултет на Дрезденския технически университет. Центърът 25 г. дълбае проблема със загуби на обоняние и вкус и е натрупал опит в различни видове терапии. Те се различават и винаги се основават на причината за нарушеното обоняние. Смята се например, че при синузит
стероидите са ефективни
в цикъл с низходящи дози
през устата, последван
от впръскване в носа
Някои изследователи смятат, че включване на цинк като хранителна добавка подобрява резултата. Докато популярните терапии с естроген или витамин А не се препоръчват еднозначно. Най-приятното лечение, смятано и за универсално, са тренировките за миризма.
Въпреки че точният механизъм на възстановяване на обонянието след тренировки все още изисква допълнително проучване, нашият мета-анализ показа, че методът трябва да се разглежда като допълнение или алтернатива на съществуващите лечения, убеден е екипът на проф. Хумел. Във видеоматериал за удара на COVID върху обонянието, той разказва за създадения в центъра метод. “Магията” е възможна благодарение на голямата невронна пластичност на обонятелната система. А тренировките за “нос” активират регенеративните способности на обонятелните рецептори.
Методът е много прост - хората се подтикват да подушат четири различни миризми, обикновено по една от категориите: цветни, плодови, пикантни и смолисти.
Терапията трае поне
12 седмици, но може
да отнеме и 4-6 месеца,
а тренировките са
два пъти дневно
Анализите показали значително подобрение при всички подгрупи на хора с обонятелната болест. “Следователно заключаваме, че всички подгрупи на пациентите с дисфункция вероятно ще се възползват от обучението за миризма.” В дискусията по темата учените обясняват, че наблюденията имв върху отделните случаи говорят в полза на хипотезата, че успехът вероятно има таван след определен, неуточнен все още времеви период. С други думи, лекувана скоро след възникване на проблема, хората имат по-добър шанс да си върнат обонянието.
Участниците се подлагат на различни специфични миризми, като стремежът е
да бъдат разпознати
поне 4 от ароматите
Важно условие според професора е трениращият да не се насилва да подуши флуидите, а да се отпусне и да остави ароматът да “нахлуе”.
Сигнал за напредък е, ако човек с аносмия долови дъх на роза, на подправката карамфил, на евкалипт и лимон. Изследователите преценяват успеха от тренировките по 3 критерия - разпознаване на витаещи миризми, идентифициране чрез отхвърляне - “това не е...” и праг на чувствителност към ароматите. Откриват значителен положителен ефект от обучението върху всички обонятелни способности, но сравнително нисък до умерен резултат за прага за откриване на мирис.
Прецизното разделяне на пациентите по категории не променя като цяло резултатите. Като сравняват ефектите, получени в проучвания върху пациенти с постинфекциозна обонятелна загуба с останалите проучвания, учените не откриват съществени разлики.
От дрезденската школа излизат и съобщения за добри резултати от иглотерапия при хора с аносмия. Както и за ефект от алфа-липоевата киселина при паркинсон със загуба на обоняние.
