Според медицината на доказателствата един от двата имуномодулатора с най-голяма ефективност и най-лесно приложение е инозин ацедобен димепранол
Имунната система ни предпазва от влиянието на външни агенти като микроорганизми, вируси и химични субстанции, както и от развитието на злокачествени клетки. С тези процеси тя поддържа хомеостазата на тялото, а това е здраве. Тези ефекти на имунната система, които се извършват в една огромна хомеостатична система, могат просто да бъдат определени като процес на „саморазпознаване и отговор на не-себе си“.
Особен интерес и предмет на много изследвания и анализи в изминалите десетилетия е ролята на имунната система в идентифициране и елиминиране на туморните клетки. Този процес в тялото се нарича имунен надзор. Именно трансформираните, млади туморни клетки имат антигенна експресия, която се различава от тази на нормалните клетки на тялото, така че за имунната система това са странни клетки, които тя първо разпознава, а след това и елиминира. Това е невидима, но прекрасна хомеостатична система в тялото, която поддържа нашето здраве.
Пандемията от COVID-19 отново отвори в медицината кутията на Пандора за необходимостта от поддържане на имунната хомеостаза, която е основа за защита на всеки индивид. Като се има предвид, че все още няма специфична ефективна клинично доказана терапия, единствена сигурна превенция и защита от COVID-19 остава поддържането на висока хигиена на ръцете, избягването на контакта с болни инфектирани лица, ваксинацията и укрепването на имунната ни система.
Ето защо първият и основен съвет е: Грижете се за имунната система.
Какво е вроден и какво е придобит имунитет?
Имунната система е разделена на вродена (неспецифична) и придобита (специфична). Характерно е, че вроденият имунитет действа чрез своите бариери, каквито са анатомичните бариери (кожа и лигавица с широк спектър от клетки и механизми), физиологичните (телесна температура, ниско рН), фагоцитните (неутрофили, кръвни моноцити и тъканни макрофаги), възпалителните (освобождаване медиатори на възпалението и цитокини) и естествените клетки убийци (убиват клетките, заразени с вируси, и туморните клетки). Но в крайна сметка вроденият имунитет при откриване и елиминиране на патогени винаги има еднаква реакция и няма повишен отговор при повторно излагане на патогени.
За разлика от вродения, придобитият имунен отговор на следващата инфекция е по-силен и ефективен, защото функционира по усъвършенствана система на учене, запаметява антигена и реагира бързо при негово повторно действие.
При децата, особено в първите пет години, имунната система съзрява. Тя е 3-12 пъти по-чувствителна от тази на възрастните. Имунната система на децата е като отворен прозорец, през който могат да влияят редица външни фактори и да доведат до много нарушения. Затова грижата за имунната система на децата е от огромно значение. Това се постига с процес на имуномодулация.
Какво означава, че имунната система е слаба?
При децата най- чести повтарящите се респираторни инфекции могат да доведат до усложнения, хронифициране и последствия. Тези инфекции може да имат и негативни психосоциални ефекти с нарушение на говора, когнитивни нарушения, отсъствие от предучилищно и училищно образование, следователно и отсъствие на родителите от работа. Те са важна причина за увеличаване на директните и индиректните разходи на здравната система.
Кога да се извърши имуномодулация?
Вероятно най-простият отговор е, че имуномодулация трябва да се извършва при тази група деца и дори възрастни, при които се откриват отслабен и нарушен имунитет, особено когато възникне атака от неизвестни и силно вирулентни агенти.
При кого да се назначи имуномодуация?
Имуномодулацията е от съществена важност при децата с нарушен хуморален, клетъчен имунитет или комбинация, с нарушена фагоцитоза, с повтарящи се респираторни инфекции, с хирургични интервенции. От особено значение е провеждане на имуномодулация при деца с хронични заболявания, с тежки инфекции, с дефицит на витамини, с метаболитни нарушения (диабет, уремия и други), с някои генетични заболявания, с дългосрочна противовъзпалителна и имуносупресивна терапия, със спленектомия, с определни инфекции (паразити, бактерии и вируси).
Как да се извърши имуномодуацията?
Имуномодулацията се извършва в няколко стъпки.
Първа стъпка е обучение на родителите, която се състои от намаляване на рисковите фактори (тютюнопушене, замърсяване и т.н.). Трябва да се вземе предвид наследствена предразположеност, да се подчертае защитната роля на кърменето (при висока честота на повтарящи се респираторни инфекции в първата година), да се осигури адекватна физическа активност, сън, почивка, прилагане на балансиран органичен хранителен режим.
Друга стъпка е използването на природни и синтетични имуномодулатори. Употребата на антибиотици не се препоръчва под формата на превенция. Злоупотребата с тях води до антибиотична резистентост и нарушение на чревната флора. Антибиотиците се използват само при доказани бактериални инфекции. Тоест основният имуномодулаторен подход трябва да бъде базиран на медицината на доказателствата.
Медицината на доказателствата показва, че към днешна дата като класически имуномодулатори в учебниците по фармакология са включени: БЦЖ, тимозин, интерферони, интерлевкин-2, имуноцианини, инозин ацедобен димепранол, дипиридамол, амантадин, мелатонин, витамин D и 13-цис ретиноид. От тях с най-голяма ефективност и най-лесно приложение са инозин ацедобен димепранол и витамин D.
В този контекст особено значение има инозин ацедобен димепранол, който като неспецифичен имуномодулатор индуцира Тh1-клетъчен отговор. Това е видимо чрез повишаване нивото на определени имунологични молекули като интерлевкини-2 и 12 (IL-2, IL-12), интерферон-гамма (IFN- y) и увеличаване активността на естествените клетки убийци (NK клетки). При деца с повтарящи се респираторни инфекции, които получават този имуномодулатор, броят на инфекциите намалява с 80%, а нуждата от антибиотици - с 90%.
В ситуацията на COVID-19 пандемия от особено значение е провеждането на имуномодулация с оглед предпазване от инфекции и по-леко протичане на коронавирусната инфекция.
Лекарства срещу хранителни добавки
Децата имат все още недобре развита имунна система. Някои възрастни имат отслабена имунна система. Същото важни за хората с хронични или онкологични заболявания. Всички тези групи страдат от т. нар. имунен дефицит, който в по-голяма част от случаите засяга клетъчния имунитет.
В контекста на COVID-19 е важно да пазим рисковите групи пациенти и да препоръчаме имуномодулация, когато се налага.
Но с какво? Пазарът е залят от хранителни добавки и витамини, които претендират, че стимулират или подсилват имунната система. За съжаление за повечето от тях ползотворният ефект се предполага или подозира предвид факта, че става въпрос за натурални съставки или е доказан някакъв ефект в експериментални изследвания, които не могат просто така да се отнасят към хората.
Изборът на лекарите трябва да бъде на лекарствени средства, за които съставът е известен, подлежи на непрекъснат контрол, с доказана ефективност и безопасност при различни заболявания.
Има ли риск имуностимулаторите, респективно имуномодулаторите, да отключат цитокинова буря в контекста на COVID-19?
Цитокиновата буря при COVID-19 e вследствие на острото и тежкото възпаление, което настъпва при малка част от пациентите. Това е сериозен процес, който води до полиорганна недостатъчност.
В този контекст опасни ли са имуностимулаторите? Може ли да ги използваме свободно? Ако се става дума за познати лекарствени средства, с данни за безопасност, употребявани в правилните терапевтични схеми, няма да как да отключат специфична цитокинова буря.
Все повече се говори, че пациентите развиват пост ковид синдром, който може да продължи дори 8-10 месеца. Често е свързан с кардиологични или неврологични усложнения, с отслабена имунна система с намален брой на Т-лимфоцитите, респективно по-слаб Т-клетъчен имунитет, което е вследствие на самата инфекция. Голяма част от пациентите описват и синдром на хронична умора.
Във всички тези случаи има засягане на Т-клетъчния имунитет и би имало смисъл да се направи имунопрофилактика с доказани лекарствени средства, които модулират Т-клетъчния отговор, повишаващи броя на Т-лимфоцитите и свързаните с тях имунни клетки.
Такъв е примерът с inosine acedoben dimepranol (IAD) – субстанция, позната повече от 50 години с антивирусна и имуномодулираща активност, с многобройни клинични данни за ефективност и безопасност в различни възрастови групи.
IAD може да се препоръча като част от основаната терапия и в трите фази на инфекцията с COVID-19: инкубационен период (защита на контактните и рисковите лица), вирусна и възпалителна фаза и възстановителна фаза (пост ковид). Разбира се, предписанието е от лекуващия лекар.
