Дори нищо да не обещава надежда, опитваме да върнем живота - така даваме шанс на чудото в медицината да се случи, казва проф. д-р Надежда Гаврилова, дм.
Придобила е 2 специалности - по анестезиология и интензивно лечение и по спешна медицина. Докторската степен е в областта на интензивното лечение на вродените малформации. Специализирала е в Мюнхен, Германия, и във Филаделфия.
Има над 35 г. опит в анестезиологията и интензивната медицина при деца, основно в “Пирогов”, а от няколко години – като консултант за създаване на анестезиологични алгоритми в областта на детската стоматология.
- Проф. Гаврилова, вие сте връщали от смъртта леденостудено дете с продължително спряло сърце, какво си спомняте за онова дежурство?
- През ръцете ми са минали хиляди деца, но помня случая. Бях сравнително млад анестезиолог-реаниматор в “Пирогов”. Тогава още не беше изградена противошоковата зала за деца и ги въвеждахме в залата за възрастни. Спомням си, че беше късна пролет, хубаво време и бях на нощно дежурство. Още в първия час ме извикаха за малко момче, докарано без сърдечна дейност и с широки зеници - формално не е живо. Но при деца винаги подхождаме нетрадиционно. Въпреки белезите на смъртта винаги правим опити за връщане към живот чрез гръдни компресии - сърдечен масаж, и така нареченото изкуствено дишане (кардиопулмонална ресусцитация). Момчето беше преохладено, нямаше никаква сърдена дейност, но го интубирахме и започнахме сърдечно притискане. Правеше впечатление, че тялото на детето беше много студено. Колегите, които го бяха приели, обясниха, че се е удавило. Мисля, че беше извадено от езерото в софийския квартал Филиповци. Постепенно затоплихме детето, сърцето тръгна и преведохме момчето в детската реанимация. Озадачаващото беше, че след 2 дни детето дойде в съзнание и можеше да бъде екстубирано без някакви забележими увреждания. Разговаряше, държеше се напълно нормално. Разбира се, разви тежка пневмония от престоя в студената вода, но го излекувахме. В случая студената вода е имала по-скоро спасителна роля, защото беше понижила телесната температура на детето и по този начин е увеличила шанса му за оцеляване.
При ниска
температура
в тялото жизнените
процеси се забавят,
органите се нуждаят от по-малко енергия и оцеляват по-продължително без кислород. Кислородът постъпва от кръвта, а при спряло сърце логично и кръвообращението се прекратява. В този случай сведените до минимум жизнени процеси забавят изчерпването на кислорода. Историята остана в съзнанието ни като
пример, че
връщането
към живот
е възможно
дори при всички
белези на смърт
- Знаете ли каква е съдбата на това дете, на което сте дали втори живот?
- Не, никога повече не сме го виждали.
- Винаги ли се прави опит за “разчупване” на правата линия, която апаратът изписва при спрялото сърце?
- Особено за деца винаги го правим.
- Имали ли сте и други случаи в практиката си?
- Не точно същите – с удавени деца, но да, имали сме подобни случаи. Спомням си ясно как ни докараха детенце на 2 години без сърдечна дейност, но розово, топло. При такива условия го смятаме с неизвестен час на спиране на сърцето. Детенцето беше с майка си и още едно дете, около година по-голямо, идваха от Орландовци. Протоколът е да се направи поне един цикъл на действия за кардиопулмонална ресусцитация. Той включва сърдечно притискане, прилагане на адреналин, електрошок и още веднъж сърдечно притискане с проследяване дали се възстановява сърдечната дейност. Интубирахме детето, включихме лекарства, но циркулацията на кръвта осигурявахме ние, лекарите. Със сърдечно притискане през цялото време успявахме ръчно да поддържаме насищане на кръвта с кислород 96-97 процента, това е ниво на нормална кислородна сатурация. Отстрани т.нар. сърдечен масаж изглежда нещо лесно, но изисква голямо физическо усилие.
Сменяхме се
8 лекари, правихме
кардиопулмонална
ресусцитация
1 час и 20 минути
Сърцето не тръгваше, зениците започнаха да се разширяват… По-късно при разплитането на историята от следователите стана ясно, че в дома повече от час детето не е проявявало никакви признаци на живот, но майката е чакала бащата да се върне отнякъде, за да ги докара до болницата, после някой близък все пак ги довел, но така или иначе е било минало прекалено дълго време. Нямали сме шанс да успеем. Но го разказвам като пример, че не се отказваме да опитваме. Най-щастливи сме, когато успеем въпреки нищожната вероятност.
- Имате ли още такива необикновени истории?
- Такава е историята на наш пациент със страхотни успехи в математиката и езиците. Беше докаран в “Пирогов” като бебе на един ден поради много тежка вродена патология, за която неонатолозите от болница в страната казали, че е несъвместима с живота. Семейството се оказа близко на мой познат и той се обади да пита дали може да се направи нещо. Окуражих ги да докарат детето, въпреки че дори само транспортирането му до София беше предизвикателство. Колегите в отделението по хирургия на новороденото го оперираха – сложна и тежка операция, но успешна. Трудностите обаче следваха детето. Бебето разви вътреболнична инфекция. Не е рядкост, по световното статистика това се случва на 24-28% от пациентите на интензивните отделения.
В резултат на
септичен шок
сърцето му спира
2 пъти, но
не се отказахме
и го спасихме
Изписахме го в много добро състояние и дълго поддържахме връзка с родителите, които първоначално били съветвани да се откажат от детето. То порасна с необикновени способности в определени сфери. Е, има някои прояви на свръхактивност, трудно му беше дълго да се задържа на чина например. Но след всичко, което преживя още с встъпването си в живота това дете, “цената” не изглежда твърде висока, по каквито и критерии да я преценяваме.
Подобни случаи ни мотивират да се опитваме да върнем живота, въпреки че сърцето е спряло.
Безсилни сме обаче, когато е загубено много време поради вяра в градски легенди като например “спасяването” на поразени от мълния чрез заравяне в земята, за да “изтече” електрическият заряд. Пълен нонсенс е – токът е “изтекъл” и е нанесъл поражения, целта е бързо да се потърси медицинска помощ, всяко бавене намалява шансовете за спасяване.
