
В България се разболяват над 2000 жени годишно, казва директорът на "Майчин дом"
Всеки ден средно пет българки се разболяват от рак на матката. При навременна диагностика обаче, пациентките могат да бъдат оперирани по най-модерния и щадящ начин, а често и напълно излекувани. Затова на 17 май в Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“" стартират безплатни консултации и профилактични прегледи за рак на матката. Те ще продължат до 18 юни 2021 г. и ще се провеждат от водещите специалисти на болницата - проф. д-р Иван Костов, д.м.н., изпълнителен директор на „Майчин дом“; д-р Иван Диков, управител на Медицински център „Майчин дом“ и д-р Радко Тоцев, АГ лекар. Приемът е в 214 кабинет, а часове могат да бъдат записани всеки работен ден между 14:00 и 16:30 ч. на телефон 02/ 9172 442 или чрез и-мейл [email protected].
- Професор Костов, растат ли случаите на рака на матката в последните години?
- В София годишно се разболяват средно 700 жени, а в България - над 2000. Близо 75-80 процента от тях са в менопауза. Това е най-често срещаното онкологично гинекологично заболяване. За съжаление, в последните години то отчита ръст.
- Какви са причините за този ръст?
- Причините са основно две. От една страна, с ранен скрийнинг и по-добра диагностика успяваме да хванем заболяването рано и да вземем нужните мерки. Другата причина за ръста на случаите е промяната в начина на живот. Все повече жени избират градския начин на живот, а ракът на матката е типичен за него.
- Защо? Как точно градският живот предизвиква този вид рак?
- Градският живот е стресов, свързан със сериозно обездвижване. По-голямото количество мастна тъкан обаче означава повече естроген, а този хормон променя клетките на лигавицата на матката и ги превръща в ракови.
За съжаление, през менопаузата много жени напълняват. А с пенсионирането си част от тях се оказват затворени в апартаментите си в големите градове, което добавя допълнителни килограми и, съответно, риск. Съгласете се, че има разлика между това да живееш в града, обездвижен и стресиран, и да си на село, да работиш навън, да се движиш активно, да дишаш по-чист въздух, да ядеш органична храна и, може би, да си по-спокоен.
- Какво бихте посъветвал българките, за които гинекологичното здраве е важно?
- Призивът ми е, ако са в менопауза и имат епизод на прокървяване, веднага да потърсят гинеколог. От 17 май до 18 юни в "Майчин дом" аз и екип от лекари ще извършваме напълно безплатни прегледи и консултации за ранен скрийниинг на рака на матката.
- Ранната диагноза може ли да се окаже спасение?
- Колкото по рано се диагностицира заболяването, толкова по добре. За радост, при добра профилактика ракът на матката се хваща относително рано и не напредва бързо, за разлика от рака на яйчника, например. При ранен скрийнинг и навременна операция, жените често стигат пълно излекуване.
- Но много жени се страхуват от операция, от болка, усложнения...
- Моето мнение е, че при рак на матката коремът на пациентките не бива да се отваря, а операцията трябва да се направи миниинвазивно, да бъде възможно най-лека, бърза, прецизна, нетравматична и безкръвна. Абсолютно сигурно постигаме тези резултати с роботизирана хирургия. Нашата цел е пациентката да е в отлична кондиция и на другия ден след интервенцията да се прибере вкъщи при близките си.
- Наистина ли оперираните с робот не усещат, че са минали през сериозно физическо изпитание? Какво ви казват пациентките?
- "Докторе, много съм щастлива. Не разбрах, че съм оперирана. Чувствам се чудесно, не мога да повярвам, само се хваля". Това са думите им. Думи, които карат нас, лекарите, да се чувстваме наистина щастливи.
- Всяка жена ли може да си позволи роботизирана операция по здравна каса в "Майчин дом"?
- За съжаление, касата покрива само около 100-150 операции годишно, основно на онкогинекологични заболявания.
- А колко бихте могли да правите?
- Бихме могли да правим два, дори три пъти повече, ако имаме финансиране.
Липсата на възможност да работите при пълен капацитет вероятно е фрустрираща...
Безспорно. Роботът в България е същият като роботите в САЩ и в Германия, обучителните центрове, през които минават нашите и техните специалисти са едни и същи, но парите, които дава българската здравно-осигурителна каса за роботизирана хирургия са в пъти по-малко. Всичко това е за сметка и на пациентите, и на лекарите.
- "Майчин дом" е единствената държавна болница, която разполага с робот за асистирана хирургия, при това от последно поколение. Какви са възможностите на най-новата версия?
- Освен всички предимства, за които стана дума - бързина, прецизност, атравматичност, минимална загуба на кръв и нисък риск от усложнения, последната версия на робота дава още едно уникално предимство. Камерата е технологично усъвършенствана и "хваща" т.нар. имунофлуоресцентни багрила. При рак на матката, преди операция, вкарваме багрило, то оцветява само подозрителните за метастази лимфни възли и отстраняваме единствено тях. Това е най-модерна, атравматична практика, за която целият медицински свят - от САЩ до Европа, говори. Времената, в които всички възли се махаха наред, отминават.
Роботът е златен стандарт и за жени с наднормено тегло.
- В сравнение с роботизираните хирурзи в Западна Европа и САЩ, на какво ниво са специалистите в "Майчин дом"?
- Почти всяка година аз се обучавам в големите болнични центрове на САЩ - в Хюстън и в Орландо, Флорида, където хирургията е основно роботизирана. Тренирам уменията си и европейските центрове в германските градове Манхайм и Есен, във френския Страсбург. Роботизираната хирургия изисква сериозна съвместна работа и се гордея с екипа, който създадохме в "Майчин дом". Смея да твърдя, в момента той е един от водещите. По нищо не отстъпваме на колегите в Западна Европа.
Преди около година в София се проведе един от най-големите форуми по роботизирана гинекологична хирургия, на който гостуваха Топ 5 на роботизираните хирурзи от САЩ и всички най-добри колеги от Европа. Ние, роботизираните хирурзи, сме голямо, световно семейство. Поддържаме постоянна, топла връзка помежду си, за да бъдем все по-голяма услуга на нашите пациенти.
- Вие сте син на пилот. От баща си ли наследихте чувството за отговорност? И виждате ли връзка между професията на летеца и на лекаря?
- Вярвам, че чрез гените се предават много черти и качества. Останалото - културата, характера, се формира от възпитанието, което родителите ти дават. Със сигурност общуването с моя баща не само ми е оказало, но и продължава да ми оказва влияние.
Между професията на хирурга и на пилота има връзка - както по отношение на бързината на взимане на решения, така и на отговорността, която носим за чуждия живот. Работата с робота Da Vinci също много напомня на пилотирането на самолет заради прецизния контакт между машината и човека. Но за висшия пилотаж трябва да си в постоянна кондиция и никога да не спираш да учиш.