Здравен джакпот за първородните, но той се губи при повече от 3-ма братя и сестри.
Гените са обичайните заподозрени за здравето ни, но фамилната история не е единствената орисница за здравето на сърцето. Оказва се, че за риска от сърдечни и съдови проблеми е също толкова важно кое поред дете си роден и дали си от многодетно семейство. Редът за раждане и броят на братята и сестрите може да са свързани с кардиологичната ти прогноза. Така поне твърдят шведски учени от държавния университет в Лунд, които са направили наблюдателно проучане с
2,68 млн. души,
родени между
1932 и 1960 г.
В пуловете са били включени поравно мъже и жени на възраст 30-58 години.
Според сравняването на здравните им досиета първородният, старшият, печели нещо като здравен джакпот, ако има един или двама по-малки братя или сестри.
За най-големия рискът да умре от инфаркт, инсулт или изобщо да има сърдечносъдови оплаквания, е по-малък, отколкото за следващите деца и за първородните без братя и сестри.
Но нещата се променят, ако става дума за семейства с над 3 деца. Всъщност повече от двама по-млади братя и сестри може да
нулира
предимството
на първородния или дори да го класира в група с повишен кардиологичен риск.
Изследователите не откриват съществена зависимост от пола - всеки първороден е в тази позиция, независимо дали е мъж, или жена.
Изводите на кардиолозите са публикувани в “Бритиш медикъл джърнъл оупън”. Те стъпват върху регистрите за поставените кардиологични диагнози и преминалите през болнично лечение, както и статистиката за смъртността. Наблюдението обхваща целия перод от 1990 до 2015 г. - време за смяна на цяло поколение и достатъчно за надеждни заключения.
Констатациите
се различават от
някои предишни
проучвания,
които предполагат по-висок риск от смърт сред първородните.
Новото изследване е наблюдателно - прави достатъчно обосновани изводи, но няма за цел да даде отговор на въпроса “Защо?”.
На основата на опита си учени и клиницисти правят хипотези. Най-логично изглеждащата обяснява връзката с психосоциалните
разлики в
отношението
на младите и
вече “опитните”
родители
към децата и времето, което имат за тях в зависимост от броя им. Първородното е обект на страховете от срещата с непознати проблеми, голямо внимание и контрол. За следващите деца в семейството родителите имат по-малко време, а са добили рутина и са се отърсили от чувството, че трябва да ги наблюдават непрекъснато от страх да не им се случи нещо лошо. Това има своите предимства и за двете страни, но предполага и повече възможности
по-малките
братя и сестри
да се изплъзват
от контрол дали
пушат, пият,
ядат боклуци,
или клинчат от спортни занимания.
Инфарктите и инсултите са убиец номер едно в целия свят. Затова и причините за увреждането на кръвоносните съдове и сърцето са в топинтереса на медицината. Много от факторите са известни, но и много все още не могат да бъдат назовани категорично. Наследствеността и начинът на живот почти поравно си поделят вината за неблагополучията. Предразположенията за сърдечносъдови заболявания могат да започнат още преди или по време на раждането.
Сърцето се
формира рано -
едва 18-20 дни
след зачеването
Няколко дни след това развиващото се сърце започва да бие и всяко неблагоприятно събитие се отразява на развитието му. Неслучайно сърдечните увреждания са сред най-честите вродени проблеми. Доказано рискът е по-голяма и за недоносените деца. След раждането се добавят факторите на средата и психосоциалните условности. Науката продължава да открива нови и нови начини, по които те се отразяват.
