Дългата сянка на COVID

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9856261 www.24chasa.bg
СНИМКА: ДАК

Прогнозите са дълго отлаганите прегледи и терапии за други оплаквания да придобият мащаб на втора пандемия - вече от социално значими болести.

В заразата почти 430 000 души по-малко са преминали през болница.

Надяваме се, че сме на път да си върнем живота. Ваксини, надежда за хапче срещу новата болест, лятото също все някога ще дойде. Имаме нужда от тази глътка оптимизъм - за здравето и за промяна в живота си изобщо.

Колкото и неопределено да е във времето, с всеки изминат ден се приближаваме към края на пандемията, няма такава, която да не е свършила. Но лекарите очакват друга, засега невидима извън болничните коридори.

Експертите прогнозират

нарастване на раковите и

други тежки заболявания

поради отложени изследвания и лечения. Предупрежденията все още минават незабелязано на фона на покълващата еуфория за шанс да се измъкнем от заразата. Лекарите и здравните власти обаче сравняват проблема пред здравеопазването с дългия COVID - не само като преки усложнения от новата болест, а като пускането на дълго опъван ластик от отлагани прегледи, изследвания, терапии, операции при други диагнози. България не прави изключение. Къде точно се намира в европейската картина, не може да се каже - липсват парчета на пъзела за актуалните данни в различните медицински области.

Две числа от оперативните доклади - на преминалите през болнично лечение през 2019 и 2020 г. у нас, дават непълна, но донякъде показателна картина.

През годината на пандемията болниците - включително комплексните онкологични центрове, местата за психично здраве и тези за лечение на кожно-венерическите болести - са отчели почти 430 хиляди души по-малко. Дори да се вземе предвид някакъв процент съмнение за недотам наложително приемане за лачение в предходната година, разликата е свързана с хиляди неосъществени терапии на обезкуражени да потърсят медицинска помощ във върха на епидемичните вълни.

По оперативни данни от Националния център по обществено здраве и анализи в лечебните заведения

през 2019-а са преминали

общо 2 303 937 души, а

през 2020 г. - 1 874 237

Като използваемостта на леглата е била съответно 64% и 54%, а средният престой на един пациент в дни - 5,1 през 2019 г. и 5,2 през 2020-а.

“Отливът на страха” е намалил в целия свят търсенето на медицинска помощ по причини извън вируса. За Великобритания и повечето държави в Европа се сочи намаление от 1/3 до 1/4. Например 6 млн. по-малко пациенти са били насочени към болнично лечение през 2020 г., отколкото през 2019 г. на Острова. По последните изчисления в САЩ медицинските услуги извън свързаните с COVID са намалели с поне 35 на сто. Според някои експерти реалният отлив е по-висок. Лекар са търсили основно хората, при които ножът е опрял до кокал, в краен случай. Спад има дори в лекуваните в най-добрите неврохирургии, а тези болести са в основната си част потенциално животозастрашаващи или инвалидизиращи, ако бъдат подценени.

Подобна тенденция се вижда и при инфарктите и инсултите. Навсякъде се съобщава за намаление в разгара на пандемията, което обаче според кардиолозите ще се плати с т.нар. излишна смъртност от усложняване на иначе предотвратими с лечение състояния. Пандемията може да е имала непряко влияние върху пациенти със сърдечносъдови заболявания поради избягване на болници от страх да не пипнат там вируса, повишения натиск върху здравната система и спорно разсрочване на избираеми процедури и грижи.

За ефекта на търкалящата се от високо снежна топка, която става все по-голяма, говорят и ендокринолозите, нефролозите, психиатрите. С възобновяването на плановото лечение набъбват списъците с чакащи за операция или друга интервенция. Стоматолозите имат повече от всякога пациенти за вадене на зъби, офталмолозите изписват поголовно очила за късогледство на млади хора, невролозите са засипани от пациенти с хронична болка, психиатрите разказват за наплив на хора с панически атаки и депресия, но и затъващи в алкохолизъм и зависимост от вещества, диетолозите записват за месец напред хора, натрупали свърхтегло от обездвижване и емоционално преяждане. Сякаш всички сме преживели травма в някой орган или тотално.

Прогнозите са това

косвено, но многолико

посткоронавирусно

“усложнение” да има

мащаб на втора пандемия

Това е цунами с висока лична цена, ново пренатоварване на медицинския персонал и ангажиране на увеличени бюджети за терапии при напреднали заболявания. Включително за забавени диагнози на злокачествени заболявания. (Мнението на експерти четете в линковете след материала.) И това, при положение че онколозите не отклоняват пациенти - никой по-добре от лекарите не знае, че за тях часовникът върви по-бързо.

Голямата бариера се оказа страхът на хората да стъпят в болница, дори да са болни. Както и периодите на неизбежно

задържане на

плановите интервенции и

профилактичните прегледи

- неспешни лечебни структури “свиха” дейност, здравни специалисти бяха преразпределени в клиники за COVID. В пожара на епидемията беше логично да се изчака още малко например за планираната смяна на коляно или за повечето хирургични затваряния на хернии, но много неуточнени състояния вече се оказват в сивата зона на медицинския риск. По-вероятно е някои хора да се откажат (може би подсъзнателно), самодиагностицирайки своите заболявания като банални, въпреки липсата на експертиза да преценят.

Световната здравна организация съобщи, че в първата вълна на пандемията в глобален мащаб в 122 от 163 държави здравните услуги по неинфекциозни болести са били спирани и че 1 от 3 страни в Европейския регион са прекъснали частично или напълно онкологичните неспешни грижи и профилактиката.

Примерите са буквално навсякъде. Сред тях са казуси, за които дори не се сещаме, ако не сме потърпевши.

Много

хора с резистентност към

наличните медикаменти

пропуснаха шанса да се

лекуват иновативно заради

спрени клинични изпитвания

Държавите с респект към организацията на общественото здраве и пъргави администрации оповестяват стотици хиляди случаи на пропуснати медицински ползи. Наричат ги дългата сянка на COVID, здравна бомба със закъснител, скритата част от айсберга, в който се удари лайнерът на самоуспокояващото се с надмощие над инфекциите човечество.

По оценка на Световната здравна организация националните системи са изправени пред огромно изоставане в реакцията на незаразните болести. Сред примерите за странични жертви са и загубилите близки, без дори да могат да подържат ръката им в последния момент. Както и тези с разклатена психика от постоянната тревожност. Федерални проучвания в САЩ показват, че 40% от американците се борят с психични разстройства и/или злоупотребата с вещества, а 1 от всеки 4-ма млади споделя, че е мислел за самоубийство. Тепърва ще се изнасят данни по държави, но епидемиолозите не очакват големи различия. Едва ли ще са много специфични и за България.

Кризата се отразява дори на раждаемостта - навсякъде по света тя пада или се задържа. У нас въпреки меметата за изолацията и секса новородените също са почти колкото предната година.

Експерти казват, че всички ще излезем от пандемията по-болни - и прекаралите заразата, и нейните косвени жертви.

Виж още:

Доц. Арабаджиев: В пандемията по-късно се откриват онкологични заболявания

Психологът Ралица Стоянова: Вирусът засили страховете на повечето онкологични пациенти