Да проспиш живота си

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/9993058 www.24chasa.bg
Надежда Лебедина в леглото си в болница

Най-дългият летаргичен сън е 22 г. При събуждането човекът е млад, но се състарява с часове

Една трета от човешкия живот минава в сън. Има обаче хора, които го проспиват целия. Те изпадат в летаргия - много рядко и много загадъчно състояние, което медицината не може да обясни. Ако няма късмет, спящият летаргичен сън може да бъде помислен за умрял и да се събуди в ковчег под земята.

Този ирационален страх - да те погребат жив, се нарича тафофобия и в миналото е бил съвсем основателен и доста масов. Тафофоби са философът Артур Шопенхауер, писателят Николай Гогол, поетесата Марина Цветаева, създателят на динамита Алфред Нобел и др. От българите за бившия футболист, а сега треньор по футбол Любослав Пенев се твърди, че е тафофоб.

Средновековният поет Франческо Петрарка се буди от летаргичен сън в разгара на приготовленията за погребението му. Той е спал цели 20 часа, но става и казва, че се чувства прекрасно. След това Петрарка живее още 30 години, а през 1341 г. получава лавров венец за поезия.

На гръцки "летаргия" означава "мнима смърт". Смята се, че тя е болест, при която се забавят жизнените процеси, но организмът поддържа най-важните функции и опасност от смърт няма. При лека форма на болестта човек просто спи. При тежка форма обаче той може много лесно да бъде сметнат за мъртъв. Биенето на сърцето се забавя до 2-3 удара в минута, спира отделянето на биологически отходи, кожата става бледа и студена, а дишането е толкова леко, че поднесеното огледало не се замъглява.

Защо обаче човек изпада в летаргия, науката няма отговор. Смятат я за реакция на организма при силен стрес, кръвозагуба, истерия, голяма уплаха или изтощение. Стресови ситуации обаче в живота има колкото искаш, но поголовно заспиване не се наблюдава.

Проспал революцията

Руският физиолог Иван Павлов първи описва случай на изпаднал в летаргия. Това е знаменитият Иван Качалкин, който имал шизофрения. Той се прославя като човека, проспал революцията в Русия. Заспива през 1896 г. и се буди през 1918 г., прекарвайки в сън 22 години. Този сън обаче не бил дълбок. Качалкин мърдал, повдигал се, правел разни движения, даже ставал и ходел до тоалетната, без обаче да идва на себе си. Като се събудил, казал, че е чувал и възпримал всичко случвало се около него. Но чувствал огромна тежест и нямал сили да мръдне дори клепачите си. За доказателство преразказал някои разговори на медицинските сестри около леглото му.

Няколко седмици след събуждането Качалкин умира от сърдечна недостатъчност. Това кара Павлов погрешно да констатира, че 22-годишният сън на Качалкин се е дължал на шизофренията му.

Остаряла за часове

Има и друг описан случай на десетилетен летаргичен сън в СССР. През лятото на 1954 г. линейка докарва в психиатрията на Днепетровск 34-годишната Надежда Лебедина. Тя легнала да спи предната вечер и не се събудила. Имала дишане, пулсът й бил нормален, но никой не можел да я събуди. Патологични промени нямало, телесната температура била леко понижена, но това е нормално при сън. Поставили й диагноза шизофрения, повлияни от Павлов.

Съпругът обяснил, че напоследък често се карали и че имало скандал помежду им и вечерта. Жена му го ругала, поплакала малко и си легнала.

Лебедина остава в клиниката 4 г., без да се събуди. Диагноза няма, няма и прогноза за състоянието й. накрая майка й решава да си я прибере вкъщи и да се грижи за нея. След година съпругът на спящата умира. Тя така и не го вижда повече след семейната свада, която я е приспала за дълго. Сънят обаче вече не е дълбок. Жената започва да върти главата си, да мърда с ръце и крака, но без да се буди. Събуждането настъпва в деня, когато умира майка й. След погребението вече 25-годишната дъщеря на Лебедина Валя отива при нея и с изненада вижда, че тя лежи с отворени очи. От тях текат сълзи.

"Мама умря, нали?", са първите й думи. После казва още нещо, но то не се разбира. Жената е проспала почти 20 години и се буди през 1974 г.
Тя не може да повярва, че е спала толкова дълго. Казва, че се е събудила на сутринта, но спала лошо. На външност изглеждала 34-годишна, макар да била вече на 54 г. Организмът й обаче бързо наваксал пропуснатото.

Според медици, които я изследвали, жената се състарила не с дни, а с часове. На лицето се появили бръчки, а косата побеляла. Лебедина трябвало повторно да се научи да ходи и да усвои елементарни битови навици. Диагнозата шизофрения била призната за погрешна и отхвърлена. Вместо нея вписали "истеричен патологичен сън".

Жената изкарва още 20 години. Японска телевизия снима филм за нея, канят я да чете лекции в чужбина, но влатта не я пуска. Вписана е в Книгата с рекордите на Гинес като човека, спал най-дълго.

Статистически е установено, че жените по-често изпадат в летаргия. Рекордът по продължителност на такъв сън е на норвежката Августина Легард - 22 години. Тя заспива веднага след раждане през 1919 г., а когато се събужда през 1941 г., иска да й донесат бебето да го накърми. Вижда обаче до леглото си своя остарял съпруг и вече порасналата си дъщеря.

През 2007 г. от летаргия се буди американката Грета Старгъл. Тя е на 3 г., когато родителите й умират в автомобилна катастрофа, а тя оцелява. Проспала е 17 години.

Летаргията забавя не само стареенето на тялото, но и умственото развитие. Първото, което поискала 25-годишна девойка от Буенос айрес след събуждане от летаргичен сън, било да си поиграе с кукли. Тя заспала, когато била на 6 години, и така и не разбрала, че е пораснала.

Още интересни статии за зддрвето четете на 24zdrave.bg