Ходенето на сън може да се отключи както в ранното детство, така и след 70-те. Някои дори карат кола в състояние на будно тяло и спящ мозък. Науката не знае точните механизми на феномена. Като стартери са подозирани гените, липсата на сън, стресът и дисбаланси във веригата на въдействие на хормоните на стреса.
Чели сте поне една книга или сте гледали филм със сцена на ходещи на сън хора. Загадъчно и малко нереалистично, “като на кино”. В практиката на невролозите, посветени на медицината на съня обаче, е рутинно като честота на търсене на консултации и не толкова ясно като причина и механизми.
Най-общо лунатизмът се изразява в извършване на поредица от сложни действия по време на сън. По-точно в хода на частично събуждане по време на фазата на дълбокия сън.
Случва се
поне веднъж
на неподозирано
много деца и
на 2-3 процента
от възрастните
Част от тях остават неразпознати, ако епизодите са редки, краткотрайни, без последици и без свидетели, защото самите хора не помнят нищо.
Уж спят, а в някакъв момент стават и се лутат в неясно състояние. Някои уверено правят много сложни неща и човек би помислил, че са будни. Дори науката се обърква в ориентацията си за същността на феномена сомнамбулизъм.
Продължителността на епизодите може да варира от няколко секунди до няколко минути или много повече.
Очите обикновено
са отворени
Свързаната умствена дейност може да бъде сън, псевдохалюцинация, усещане за заплаха или просто състояние на обърканост.
За разлика от нощните кошмари честотата на спящата будност е по-ниска в ранното детство, среща се при 3-5% за деца на възраст 2-5 години. Смята се, че пиковата честота на лунатизма е между 7 и 12 години. Въпреки че много проучвания не установяват разлика между половете в юношеска и активна възраст, при деца е установена по-висока честота при момчетата.
Както и при нощните кошмари, патофизиологичните механизми на сомнамбулизма остават неясни.
Традиционно лунатизъм в зряла възраст се счита за признак на психопатология. Много изследвания обаче показват, че повечето възрастни лунатици нямат никакви психични разстройства или нарушени личностни черти.
В същото време
тревожността
може да
предизвика
инцидентни
епизоди
на лунатизъм
Предполага се също, че серотонинът - наричан хормон на щастието, участва в патофизиологията. Като се има предвид, че определени фактори влияят на естественото образуване на веществото в организма (някои лекарства, треска, висока температура) се намират зависимости и с предизвикването на припадъци и с “ходенето насън”.
В допълнение, лунатизмът е
4 до 9 пъти
по-чест при
състояния,
свързани
с аномалии
във веригите
на серотонина
при мигрена
и синдрома на
Жил де ла Турет, който е невропсихиатрично заболяване, придружено от множество тикове. Отклоненията при синдрома може да са гласови - човекът повтаря натрапчиво като тик някдна и съща ругатня или друга забила се в главата му фраза, или двигателни - например някакъв жест.
Както в случаите на обърканост и нощни кошмари, частичните събуждания вероятно се дължат на физиологичната нестабилност на дългия дълбок сън. От друга страна, честите епизоди на сомнамбулизъм като в омагьосан кръг смущават съня и създават условия за следваща проява на спяща будност.
Около 80% от
лунатиците имат
поне един член
на семейството
със същата
особеност
и вероятността детето да става и ходи насън е по-висока, ако някой от родителите го прави или е имал тази особеност в ранна възраст.
Образно изследване на мозъка чрез фотонна емисионна томографияпо време на епизод на сомнамбулизъм показва селективно активиране на едни вериги в централната нервна система и потискане на други. Налага се мнението, че сомнамбулът е в състояние на двигателно събуждане въпреки продължаващия мозъчен сън.
Епизодите започват с простия акт на седене в постелята, след което лунатикът напуска леглото и може да има безкрайно разнообразно поведение. Най-често се описват случаи на
банално безцелно
обикаляне в
дома, но има и
“оригинални”
като нарязване
на дрехи и
други неща на
малки парчета,
дори шофиране
на превозно средство без инциденти.
Невинаги обаче. Случките могат да бъдат и много трагични. Според испанската невроложка с богат опит в патологията на съня д-р Мария Габриела Бортири зачестяват съдебните дела за насилие по време на сън, има и случаи на умрели от студ деца, легнали си по време на спящата разходка в снега, възрастни с тежки наранявания на краката, след като са обикаляли опасни терени.
Липсата на преценка от спящия мозък е основната причина семействата на сомнамбули да търсят съвети как да ги държат в безопасност.
По време на епизодите лунатиците
губят усета
за външни
дразнители
На медицински форуми са докладвани малки проучвания, според които лишаването от сън за повече от денонощие увеличава честотата на епизодите на лунатизъм и сложността на поведението на хората с тази особеност. Проявите на ставане по време на сън може да започнат на всяка възраст - от момента, в който детето едва е проходило, до седмото десетилетие. При ранен старт на сомнамбулизма будността в сън обикновено изчезва през пубертета или към края на юношеството. По глобална статистика средно при двама до трима феноменът остава за цял живот.
Епизодите може да се разредят чрез избягване на потенциалните провокиращи фактори като лишаване от сън, стрес или драстични промени в заобикалящата среда. Едновременно с това трябва да се вземат предпазни мерки срещу наранявания вкъщи или несъзнателно напускане на дома (сензори за движение и аларми).
При обикновено не е необходимо лечение, тъй като епизодите обичайно са доброкачествени и не са свързани с нараняване. Според новите клинични алгоритми медикаментозните терапии трябва да бъдат запазени за случаите, когато поведението на лунатика е опасно за него или за семейството му. Лекарствата не повлияват адекватно всички случаи, но дори тогава състоянието може да се контролира донякъде със стриктна хигиена на съня, разтоварване на стреса и избягване на провокиращите фактори.